О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 155
София, 09.02.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седми февруари………………….……………
две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при секретаря………………………………..………………………………………………… в присъствието на прокурора …..………………………………………………. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………
гр.дело N 768/2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Ю. Ж. А. от[населено място], чрез пълномощника си адв. Д. М. от АК-Пловдив, е подал касационна жалба срещу решение № 142 от 1.02.2010 година по гр.д. N 3096/2009 година на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2350 от 30.09.2009 година по гр.д. № 1131/2008 година на Пловдивския районен съд, V състав. С посочените решения е отхвърлен иск на касатора срещу Г. Д. А. от[населено място] за разваляне на договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка – иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД.
Ответницата Г. Д. А. от[населено място], чрез пълномощника си адв. Св. С. от АК-Пловдив, оспорва касационната жалба и наличието на основание за допускането й до разглеждане по съображения, изложени в отговор. Представя съдебни решения.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е с обжалваем интерес над 1000 лева. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, на които текстове се позовава касаторът, поради следното:
Материалноправният въпрос, който е поставен на разглеждане в изложението и е послужил като основание за касационно обжалване, Върховният касационен съд намира, че е от непосредствено значение за изхода на делото. Той се отнася до това отпада ли ефектът на прекъсване и спиране на давността в случай, че производството по делото е прекратено поради неотстраняване на недостатък в исковата молба?
Не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Това основание се прилага тогава, когато в приложението се поддържа и обосновава наличието на задължителна практика на ВС или ВКС /ППВС или ТР ОСГК ВКС/ по някой въпрос, който по конкретното дело е решен в противоречие с нея. Позоваването на решения на състави на ВКС и ТР на ОСГК ВС по конкретни дела насочва към основанието за допускане на касационно обжалване по т.2 от текста – въззивното решение засяга въпроси, които се решават противоречиво от съдилищата. Приложените съдебни решения № 1480 от 13.10.62 г. по гр.д. № 1217/62 г. на I г.о; № 55 от 1.06.1962 г. по гр.д. № 44/62 г., ОСГК и № 3742 от 31.10.1983 г. по гр.д. № 2288/83 г. на I г.о не са в подкрепа на твърдението на касатора, че с неотстраняване на недостатък в исковата молба и прекратяването на делото не отпада ефектът на прекъсване и спиране на давността, тъй като не засягат спорния въпрос. Тъкмо обратно – приложените съдебни решения в отговора на ответницата Г. Д. А. № 816/5.08.1991 г. по гр.д. № 609/1991 г. на I г.о, № 408/7.05.2009 г. по гр.д. № 195/2008 г. на I г.о и № 452/20.05.2005 г. по търг.д. № 748/2004 г. на ТК илюстрират последователната практика на ВС и ВКС в смисъл, че само при уважаване на иска давността се смята за прекъсната /чл.116, б.”б”, изр.2 ЗЗД/. При неуважаване на иска, а още в по-голяма степен при прекратяване на делото, давността не се смята прекъсната. Нередовната искова молба, ако не е била поправена и е върната на ищеца, изобщо не предизвиква ефекта на предявен иск и няма за последица прекъсване на погасителната давност. Отпада и започналото спиране на давността.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на IІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 142 от 1.02.2010 година по гр.д. N 3096/2009 година на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.