О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1555
С., 13.12. 2011 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на осми декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 873 по описа за 2011 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Р. В. Ч. чрез адв.В. Г. срещу въззивно решение № 309/02.03.2011 г. на Пловдивския окръжен съд, Х-ти състав, постановено по гр.д. № 2910/2010 г. в частта, с която е отхвърлен иска му за неустойка по т. 22 от договор за наем, сключен на 04.10.2007 г. за разликата над 1200 лв. до пълния размер от 8000 лв.
Излага доводи за неправилност.
Насрещната страна В. П. Г. чрез адв. И. П. Д. е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Моли за присъждане на съдебно-деловодните разноски за инстанцията.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение въззивният съд е осъдил В. Г. да заплати на Р. Ч. 1200 лв. неустойка, договорена в чл. 22 на договор от 04.10.2007 г. Съдът е установил, че договорът е за наем и е между двете физически лица, като е приел за неоснователни възраженията на ответника Г., че е сключен при измама. Съдът, също така е приел, че има неизпълнение от страна на наемателя, при което е предвидено заплащане на неустойка в чл. 22 от договора. Намерил е същото така за основателно възражението за прекомерност и, като е съизмерил вредите от неизпълнението за наемателя с пропуснатия наем, му е присъдил сумата от 1200 лв.
Повдигнати са следните въпроси: за правомощието съдът да намали поради прекомерност договорена неустойка по търговска сделка и следва ли, когато договорът е между физически лица, но единствено с предназначение да послужи за извършване на стопанска дейност, да се приеме, че е търговска сделка по см. Търговския закон.
Фактическото твърдение, че договорът е сключен единствено с цел да послужи за извършване на стопанска дейност, се въвежда за първи път в касационното производство, което е недопустимо. То не е било обсъждано от въззивната инстанция и съответно няма преценка за приложението на чл. 286 и чл. 287 ТЗ и с оглед на това и на забраната по чл. 309 ТЗ за намаляване поради прекомерност неустойката по търговска сделка, сключена между търговци. Нещо повече, само касатора /ищец/ е поддържал, че относно помещението, обект на договора за наем, отношенията между страните се урежда чрез споразумението между тях от 04.10.2007 г., а не по договора от 01.10.2007 г., сключен между търговци, които физическите лица представляват.
Следователно, поставените въпросите са неотносими към постановеното в обжалваното решение от въззивния съд.
От друга страна, не е налице и противоречие със съдебната практика, доколкото в приложените от касатора решения са разглеждани хипотези, при които неустойката е уговорено по търговски сделки, които освен това са сключени и между търговци, каквото е второто изискване по чл. 309 ТЗ, за да се приложи изключението на чл. 92, ал. 2 ЗЗД. В случая, съдът е приел, а и касаторът не е поддържал обратното, че договора е за наем по ЗЗД, сключен между физически лица.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
К. следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски – 500 лв. заплатен адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 309/02.03.2011 г. на Пловдивския окръжен съд, Х-ти състав, постановено по гр.д. № 2910/2010 г. в частта, с която е отхвърлен иска на Р. В. Ч. против В. П. Г. за неустойка по т. 22 от договор за наем, сключен между тях на 04.10.2007 г. за разликата над 1200 лв. до пълния размер от 8000 лв.
ОСЪЖДА Р. В. Ч. да заплати на В. П. Г. сумата в размер на 500 лв., представляващи разноски по чл. 78, ал. 8 ГПК от 2007 г., направени в производството пред Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: