О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1557
София, 29.12.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети декември две хиляди и девета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 1859 /2009 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. на о. срещу решение от 28.07.2009 г. по въззивно гр.д. № 1308 /2008 г. на Софийски апелативен съд, г.о., 2-ри с-в., в частта (стр.2), с която е оставено в сила решение от 26.03.2006 г. по гр.д. № 134 /2007 г. на Видинския окръжен съд, г.о., в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати на Н. И. Н. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25,000 лева със законната лихва от 28.03.2008 г., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от заболяване по време на отбиване на редовна военна служба.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон.
Навежда следните основания за допускане на касационно обжалване: въззивният съд е разрешил 1) процесуалноправен и материалноправен въпрос като неправилно е приел, че въпросът за отговорността на ответника следва да бъде решен на плоскостта на изпълнение на професионалните му задължения за организиране и провеждане на всеобща военна служба, за изпълнение на която ищецът е бил приет в БА, според жалбоподателя този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото; 2) материалноправен въпрос – въззивният съд е приел, че длъжностни лица на ответника са действали небрежно и не са положили необходимата и достатъчна професионална грижа да установят, че ищецът е страдал от болест, което е прието в противоречие на решения № 38 /27.03.2008 г. по адм.д. № 158 /2007 г. на АС – Шумен; № 278 /26.07.2007 г. по гр.д. № 102 / 2006 г. на Плев. ОС, № 4749 /09.04.2009 г. по адм. д. № 7947 /2008 г. на ВАС; 3) неправилно е решен въпросът за това, че е в тежест на ищеца да докаже причинната връзка между действията на длъжностни лица на ответника и вредите, за които претендира обезщетение, както е прието в решение № 708 / 02.11.1987 г. на ВКС, ІV г.о.. Жалбоподателят обобщава, че материалноправният въпрос е дали ответникът трябва да отговаря по иск по чл.49 ЗЗД при установена от въззивния съд липса на пълно доказване на твърденията от обстоятелствената част на исковата молба.
Ответникът в това производство э не изразява становище по жалбата.
Настоящият състав намира следното:
Жалбата е допустима, т.к. е подадена в срок срещу въззивно решение и обжалваемият интерес по иска за неимуществени вреди и във въззивното производство е над 1,000 лева.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е изследвал наличието на предпоставките на отговорността по чл.49 ЗЗД и ги е намерил за осъществени.
От правна страна съдът е използвал изречението, въведено като първи въпрос от жалбоподателя : въпросът за отговорността на ответника следва да бъде решен на плоскостта на изпълнение на професионалните му задължения за организиране и провеждане на всеобща военна служба, за изпълнение на която ищецът е бил приет в БА.
След обсъждане на доказателствата за фактите, които имат значение за спора, съдът е приел от правна страна изводите, че по делото е безспорно установен фактът, че ищецът още преди постъпване на наборна военна служба е имал прояви на установеното по делото ортопедично заболяване, което вече по-късно е било диагностицирано като „асептична некроза на главата на бедрената кост” съдът е приел, че длъжностните лица на ответника са действали небрежно, като въпреки притежаваните от тях възможности, способности, опит и материално-техническа база, не са положили необходимата и достатъчна професионална грижа да установят, че ищецът е страдал от болест, която не му е позволила да изпълни успешно и пълноценно задължителната си наборна военна служба, а състоянието му се е влошило от натоварването по време на службата и е довело до оперативно и друго последвало лечение, като ищецът не е бил възстановен и е бил освободен от военна служба. При определяне на размера на обезщетението съдът е приел, че ответникът е извършил всички задължителни предварителни прегледи, а заболяването на ищеца е било рядко и диагностицирането му е било забавено във времето, като за последното следва да бъде държан отговорен и ищецът, който не е положил достатъчна грижа и активност за установяване на реалното си здравословно състояние, а проведеното след установяване на усложнението от ответника лечение е било съвременно, навременно и правилно.
От изложеното е видно, че жалбоподателят въвежда като основание за допускане на касационно обжалване крайния извод на въззивния съд за основателността на иска, който е отразен най-напред в отделно изречение и после в изложението от правна страна при изследване на предпоставките на отговорността. С други думи – жалбоподателят твърди неправилност на крайния извод за основателността на иска. Това е заявено и като обобщение в изложението след изтъкване на предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Така обаче не са повдигнати отделен въпрос или въпроси, на които да е основано решението, а се твърди общо неправилност на решението, което не е предпоставка за допускане на касационно обжалване, а подлежащ на установяване порок, при условие, че бъде допуснато касационно обжалване.
Отделно от това е неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, защото по въпроса за предпоставките на отговорността по чл.49 ЗЗД не липсва съдебна практика, не се твърди, че разглеждането на въпроса допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, нито за осъвременяване на тълкуването и с оглед изменения в законодателството обществените условия; нито че законът е непълен, неясен или противоречив и е необходимо създаване на съдебна практика за прилагането му. Поради което не е налице критерият по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Повдигнатият въпрос за извода на въззивния съд, че длъжностни лица на ответника са действали небрежно и не са положили необходимата и достатъчна професионална грижа да установят, че ищецът е страдал от болест, е правен извод, основан на фактически изводи на въззивния съд.
Този въпрос не е решен в противоречие с цитираните съдебни решения, в които са разглеждани спорове по чл.1 от ЗОДОВ и са разрешавани въпроси за законосъобразността на административни актове, действия или бездействия, като въпросите са разрешавани въз основа на други доказателства за други факти, а в посоченото решение на ВАС тази отговорност е разграничена от отговорността по чл.49 ЗЗД.
Въззивният съд е приел, че по делото е доказана причинната връзка между неизпълнението на задължения (бездействия при наличието на задължения за действие) от страна на длъжностни лица на ответника и вредите, за които ищецът претендира обезщетение, поради което този повдигнат въпрос не разрешен в противоречие, а в съответствие със соченото от жалбоподателя правило и съдебна практика.
Поради изложеното следва да се приеме, че повдигнатите въпроси не обосновават допустимост на касационната жалба.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационното обжалване решение от 28.07.2009 г. по въззивно гр.д. № 1308 /2008 г. на Софийски апелативен съд, г.о., 2-ри с-в., в частта по иска за неимуществени вреди с цена 25,000 лева.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.