О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1557
С., 13.12. 2011 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на осми декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 846 по описа за 2011 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Д. И. Д. чрез адв. П. С. И. срещу въззивно решение № 90/11.04.2011 г. на Ловешкия окръжен съд, постановено по гр.д. № 141/2011 г.
Насрещната страна СОУ „Г. Б.” [населено място], представлявано от директора М. М. М. е отговорило в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
С въззивното решение, като е потвърдено това на първостепенния Районен съд – Тетевен са отхвърлени исковете на Д. И. Д. против СОУ „Г. Б.”, [населено място] по чл. 344, ал. 1, от. 1, т. 2 и т. 3 КТ за отмяна на заповед за уволнение, за възстановяване на заеманата преди това длъжност и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ.
К. се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като цитира правната норма, без да излага конкретни съображения.
Повдигнат е правен въпрос дали съдът трябва да се произнесе по доводи за незаконност на уволнението, изложени в писмена защита пред първоинстанционния съд, които са извън тези, посочени в исковата молба, но не водят до изменение на правното основание или на петитума на иска.
Не е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като Върховният касационен съд в свои решения по чл. 290 ГПК е изяснил обхвата на въззивното производство при действието на ГПК от 2007 г. – съдът проверява служебно за валидност цялото решение, за допустимост и по приложение на императивни материално правни норми в обжалваната част, както и изцяло за неправилност, когато това е законово регламентирано. Във всички останали случаи на неправилност, въззивният съд е ограничен от оплакванията, наведени във въззивната жалба.
По въпроса длъжен ли е съдът да осъществи служебен контрол за незаконосъобразност с оглед приложението на императивни материалноправни норми, както стана ясно и по-горе, има съдебна практика по чл. 290 ГПК, а от друга страна касаторът не поддържа, че са налице условия, при които тя трябва да се промени.
Освен това, правният проблем е принципно поставен, без каквато и да е яснота с коя императивна материалноправна норма според касатора съдът не се е съобразил. Ако страната има предвид служебна проверка на съда за законосъобразността на заповедта за уволнение, което е нещо различно, то и по този въпрос има задължителна съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК – съдът се произнася в рамките на предмета, с който е сезиран и разглежда само наведените от ищеца основания за незаконосъобразност на уволнението.
Въпросът длъжен ли е работодателят да издаде заповед за деклариране на предпоставките, визирани в чл. 333 КТ, да изпрати задължително уведомително писмо до уволнения и да изиска в тридневен срок да се представи писмена информация относно наличието или липсата на доказателства, които го поставят в категорията на защитените лица по чл. 333 КТ, е без значение за постановения резултат. По делото не се твърди, включително и в касицонната жалба, че Д. И. Д. се ползва и с друга предварителна закрила при уволнение, извън хипотезата на чл. 333, ал. 4 КТ, а съдът е приел за установено, че работодателят е взел предварителното съгласие на съответния синдикален орган в предприятието според предвиденото в колективния трудов договор.
В заключение, касационно обжалване не следва да се допуска
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 90/11.04.2011 г. на Ловешкия окръжен съд, постановено по гр.д. № 141/2011 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: