О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1558
София, 13.11.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1103 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на М. М. У. от гр. Б., чрез процесуалния й представител адв. П, против въззивното решение № І* от 9 март 2009 г., постановено по в.гр.д. № 1* по описа на окръжния съд в гр. Б. за 2007 г., с което е отменено решение № 1* от 17 октомври 2007 г., постановено по гр.д. № 2* по описа на районния съд в гр. Б. за 2006 г. в частта му, с която искът на Т. С. С. от гр. С. за осъждане на касаторката да му заплати сумата от 1790 лева, представляваща обезщетение за причинени вреди от непозволено увреждане – пропусната полза, ведно със законната лихва от деня на увреждането, е отхвърлен и вместо него касаторката е осъдена да заплати на Т. С. С. посочената сума.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, защото съдът неоснователно счел, че са настъпили вредни последици за ищеца, а споразумението по наказателното от общ характер дело е сключено само за дължимото между касаторката и други две лица; началникът на финансовата служба според Правилника за финансовата дейност в системата на Министерството на отбраната няма задължения за воденето на отчет и докладването на постъпили документи във връзка с превеждане на парични суми; касаторката не е била назначена на длъжност със задължението за водене на секретни и несекретни документи; неправилно е счетено, че договорът с първия застраховател е прекратен, след като не е отправено предизвестие и финансовият орган е трябвало да извърши превода до него; подписването на договор с нов застраховател не води автоматично до отмяна на предходния; не е установено, че касаторката с действията си е допринесла облаги за посредника застраховател. С изложение към касационната жалба по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК в кратък и разширен вариант се сочи, че е налице основание за допускане до касационен контрол по чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК, тъй като съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, но основанията на чл. 280 ал. 1 от ГПК са неясни, разтегливи и неточни и не държат сметка за законните права и интересите на страните. Във второто изложение подробно се описват фактите по спора. Конкретен въпрос не е поставен.
Ответникът Т. С. С. от гр. С., чрез процесуалния си представител адв. А, в отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК изтъква доводи за липса на основание за допускане на атакуваното решение до касационен контрол, както и за неоснователността на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че предвид влязлото в сила споразумение по наказателно дело касаторката виновно е извършила твърдените от ищеца противоправни деяния, в резултат на което му е причинена имуществена вреда; вредата е настъпила в резултата на бездействието на ответницата да изпълни задължението си да докладва документи, подадени от С. и в действието на касаторката да преведе сумите на друг застраховател; извън правомощията на касаторката е да тълкува договори между други лица и да преценява валидността им.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 от ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Според правилата на действащия съдопроизводствен ред, предпоставка за допускане на атакуваното решение до касационен контрол е поставяне на въпрос, който е разрешен от въззивния съд и чието разрешаване по различен начин би имало решаващо значение за изхода на спора, като този въпрос има принципно значение не само за конкретния случай, но и за правосъдието изобщо. Едва след поставянето на подобен въпрос за касационния съд е открита възможността да извърши преценката за това дали този въпрос е разрешен от въззивния съд съобразно критериите за допускане на касационния контрол по смисъла на чл. 280 ал. 1 от ГПК. Извличането на значимия в посочения смисъл въпрос от текста на касационната жалба или изложението към нея, или евентуално от съпоставката на оплакванията на касатора с представената съдебна практика, е недопустимо, тъй като касаторът е длъжен да съобрази всички изисквания на закона предвид производството по допускане на въззивното решение до касационен контрол, а извличането на подобен въпрос би нарушило основния принцип за диспозитивност на гражданския процес и би поставило страните в неравностойно положение. Следва още да се посочи, че недоволството на касатора от изводите и констатациите на съда, не е основание за допускане до касационен контрол.
Макар и подробни, представените от касаторката изложения не успяват да изпълнят функцията си да поставят проблем, който да следва да бъде съобразяван с критериите на чл. 280 ал. 1 от ГПК. Касаторката сочи като основание за допускане до касационен контрол това по чл. 280 ал. 1 т. 3. Разрешаването на проблем, който ще има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото се допуска в случаите, когато липсва съдебна практика по него или е установена неправилна съдебна практика, която трябва да бъде преодоляна или изменена, или е необходимо осъвременяване на съдебната практика. Не е посочен обаче конкретният проблем, по който се дължи произнасяне от страна на касационния съд и който да има принципно значение както за изхода на разглеждания спор, така и за правото изобщо. Изложени са общи съображения за неправилност на атакуваното решение и за неверни фактически изводи на съда, които представляват по естеството си касационно оплакване по смисъла на чл. 281 т. 3 от ГПК. Тези оплаквания не обосновават допускане до касационен контрол, а биха могли да бъдат разгледани едва в същинското касационно производство в случай, че касационният контрол се допусне.
Ответникът Т. С. С. претендира разноски на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, които са в размер на 250 лева за адвокатски услуги.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № І* от 9 март 2009 г., постановено по в.гр.д. № 1* по описа на окръжния съд в гр. Б. за 2007 г.
ОСЪЖДА М. М. У., ЕГН **********, с адрес в гр. Б., кв. “М”, ул. “. № 33, да заплати на Т. С. С., с адрес в гр. С., ул. “Д” № 27, сумата от 250,00 (двеста и петдесет) лева сторени от него разноски в касационната инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: