О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1558
С., 13.12. 2011 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на осми декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 887 по описа за 2011 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Т. Р. Д. чрез адв. Д. И. срещу въззивно решение № 85/04.04.2011 г. на Хасковския окръжен съд, постановено по гр.д. № 146/2011 г.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Представено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което е изпълнено и условието на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като ответникът по касация С. Т. А. от АК – Х. е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че касационната жалба е неоснователна. Моли за присъждане на разноски.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, ІV гражданско отделение, намира следното:
С решението, против което е подадена касационната жалба, съдът е отхвърлил иска по чл. 227 ЗЗД на Т. Р. Д. за отмяна на дарение по нот. акт № 41/2006 г. на нотариус Д. Н..
К. е поставил въпроса дали е от значение материалната възможност на надарения да дава нужната издръжка на дарителя за уважаване на иска по чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД. Поддържа се наличие на противоречива съдебна практика.
Правният проблем е разгледан, но възприетото от въззивния съд не е единственото, което е обусловило крайния извод за неоснователност на иска. В обжалваното решение е прието, че дарителят Т. Д. е изпаднал в нужда поради старост и болест, като не може да се справи без чужда помощ в ежедневието си. Тази нужда от подпомагане, не може да осигури сама поради недостатъчни средства. След отправена покана до надарената В. К. за даване на парична месечна издръжка от 150 лв. месечно, последната незабавно й предложила да я подпомага в ежедневието, като се грижи за нея и за непосредствените й материални потребност и я поканила да заживее с нейното семейство. Съдът е изложил съображения, че с оглед действителните потребности на Т. Д., както и близкото родство с В. К., предложената престация е най-адекватната. С оглед на това заключение съдът е съобразил финасовите възможности на надарената, а също така и обстоятелството, че тя и друг път, при възникнала необходимост за Т. Д. и съпруга й В. Д., ги е гледала и се е грижила за тях при болест и немощ и грижите са били достатъчни и добре приемани.
Въпросът може ли предложението за даване издръжка в натура, да се счита за изпълнение с оглед хипотезата на чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД, не е разрешен в противоречие с Р-1500-2009-V ГО ВКС. В приложеното решение не е обсъждана подобна хипотеза, нито принципно е отречена. При това в казуса, разгледан от състава на Върховния касационен съд в цитираното решение нуждата на дарителите се е изразявала в недостиг на парични средства с оглед ежедневните им разходи. В случая, търсената от Т. Д. парична сума е с цел осигуряване на чужда помощ. С предлагането на такава, в нужното качество и обем, потребността е удовлетворена.
К. твърди още, че по въпроса дали влошаването на отношенията между дарител и надарен е относимо към предмета на иска по чл. 227 ЗЗД, разрешението на въззивния съд противоречи на приетото в Р-810-2008-ІV ГО ВКС.
Това не отговаря на обективните данни, като страната привнася крайно заключение по друг правен проблем към казуса, предмет на касационното обжалване.
В приложеното решение съставът на Върховния касационен съд е приел, че само по себе си влошаването на отношенията между страните по договора за дарение не е самостоятелно основание за неговата отмяна.
По настоящото дело съдът е разгледал хипотезата на чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД и е приел, че неполучаването на издръжката, не е поради недаването й /напротив, В. К. веднага се е отзовала/, а поради неприемането й от надарената и ако има влошени отношения, то те не са провокирани от дарената, нито форма на неуважение или непризнателност към дарителя.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Насрещната страна има право да получи сторените в инстанцията разноски. В случая това е заплатен адвокатски хонорар в размер на 350 лв.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 85/04.04.2011 г. на Хасковския окръжен съд, постановено по гр.д. № 146/2011 г.
ОСЪЖДА Т. Р. Д. да заплати на В. Н. К. сумата в размер на 350 лв., сторени в производството пред Върховен касационен съд съдебно-деловодни разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: