1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 156
София, 11.02.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми декември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 5796/2015 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от адв.О.М. – пълномощник на К. М. Б., против решение № 1147/02.06.2015 год. на Софийски апелативен съд, постановено по гр.д.№ 374/2015 год.,потвърждаващо решение № 821/07.02.2013 год. по гр.д. № 7520/12 год. на Софийски градски съд,с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу [фирма] иск с правно основание чл.79,ал.1 във вр.чл.240,ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 30 900 лв.,представляваща предоставен на дружеството и невъзстановен паричен заем, ведно със законната лихва върху дължимата сума, считано от предявяването на иска – 23.05.2012г. до окончателното изплащане на сумата.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, се сочи чл.280, ал.1,т.2 ГПК по въпроса :наличието на писмен документ за предаване на сумата,достатъчен ли е да се приеме,че между страните е сключен договор за заем.Позовава се на Решение на РС-Попово,ОС-Кърджали,РС-Димитровград и ОС – Монтана без да ги представя.Сочи бланкетно основанието на чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпроса : за установяването на неформалния реален договор за заем,достатъчно ли е получаването на сумата от заемополучателя и завеждането на получената сума по сметка 499”кредитори”,представляващо признание,че така заведената сума е дължима на лицето ,чиято партида е открита по тази сметка.Сочи основанието на чл.280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК по въпроса : достатъчно ли е за установяването на договор за заем доказването с писмен документ на предаване на сумата на заемополучателя и признание чрез записи в счетоводните му книги,че дължи същата сума на същото лице,което му е предало.По два идентични по съдържание въпроса сочи основанието по чл.280,ал.1,т.2 и т.3 във връзка с чл.281,т.3 ГПК – съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос,решаван противоречиво от съдилищета и който е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото и е постановил въззивното решение при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Ответникът по касация [фирма] не е депозирал писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК и не взима становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да постанови този резултат, въззивният съд при новото разглеждане на спора и след изпълнение указанията на ВКС е приел, че решението не страда от пороци, водещи до неговата невалидност или недопустимост,а по същество е правилно,поради твърденията в исковата молба и възраженията на ответната страна,а именно: в исковата молба ищецът твърди, че за периода 7.07.2010 год. – 8.04.2013 год. е предоставил на ответното дружество заем в общ размер на 30 900 лв.,която сума е надлежно осчетоводена от ответника,но все още не му е върната и претеднира реално изпълнение по устен договор за заем.Ответникът е оспорил иска по основание,като не отрича получаването на процесната сума,но твърди,че същата е била платена като парична вноска за изграждането на фотоволтаична система от името на дъщерята на ищеца,която е била съдружник в дружеството до м.07.2011 год.,когато е прекратено членственото й правоотношение по решение на ОС и дружествения й дял е изплатен. Безспорно установено е от фактическа страна, че ищецът е направил общо шест вноски по сметката на дружеството, както следва: на 07.07.2010 г. е внесъл сумата от 5 000 лева, на 29.07.2010 г. сумата от 4 700 лева, на 30.08.2010г. сумата от 4 500 лева, на 08.12.2010 г. сумата от 8 700 лева, на 14.02.2011г. сумата от 1 000 лева и на 08.04.2011г. сумата от 7 000 лева,т.е.общо преведената сума е в размер на 30 900 лева.В счетоводството на ответното дружество по счетоводна сметка 499 „Други кредитори“ е заведена партида на името на ищеца по която към 31.12.2011 г. фигурира незаплатено задължение на ответника към ищеца в общ размер 36 363.72лв. На 30.04.2012г. в счетоводството на ответното дружество е взета счетоводна операция, с която е закрито изцяло задължението на ответника към ищеца на основание „уреждане на взаимоотношения – възстановена сума на К. Б. от Л. Г.“. На 17.08.2011г. физическото лице Л. Г. превежда от своя лична сметка по сметката на ищеца сума в размер 60 000лв. на основание: „анекс по договор за покупко – продажба на дружествени дялове“.При служебно извършена справка в търговския регистър по партидата на ответното дружество, съдът е констатирал, че дъщерята на ищеца е била съдружник в същото до 05.07.2011г., когато с решение на ОС е освободена и е дадено съгласие дяловете й да бъдат закупени от С. Г., чрез баща й Л. Г.. Не се оспорва, че на същата дата – 05.07.2011г., страните са сключили в писмена форма без нотариална заверка на подписите анекс към договора за покупко-продажба на дружествен дял по реда на чл.129 ТЗ, в който са се споразумели да изменят уговореното по отношение на цената, а именно приели са, че тя възлиза на 110 000 лева и е дължима до 15.10.2011г.Поради частично неплатена цена по договор за прехвърляне на дружествен дял,между Л. Б. и С. Г. е налице висящо производство по чл.79 ЗЗД вр.чл.129 ал.2 ТЗ,в което ответната страна е направила признание, че една част от тази сума – в размер на 60 000 лева, е платена по банков път на 17.08.2011г., т.е. че е платена по този договор. След извършеното плащане е закрита партидата на ищеца при дружеството и по счетоводната сметка 499 „Други кредитори“ е заверен като кредитор на мястото на ищеца Л. Г. .При така установеното съдът е приел,че плащането на сумата от 60 000 лв. от Г. в полза на ищеца е направено в изпълнение на договор за покупко-продажба на дружествен дял от капитала на ответното дружество по реда на чл.129 ТЗ,че процесната сума от 30 900 лв.е безспорно предадена на ответното дружество,но ищецът при условията на пълно и главно доказване не е установил на какво основание е превел сумата в полза на ответното дружество, направено в периода от 07.07.2010 г. до 08.04.2011 г. на 6 вноски.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съдебната практика на която касаторът се позовава по първия от формулираните въпроси касае приложението на чл. 240 ЗЗД при фактическа обстановка, различна от процесната и в този смисъл не обуславя противоречие относно правната същност на договор за заема и неговото доказване, като основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. При позоваване на специалното основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК по отношение на втория въпрос, касаторът следва да изложи съображения защо повдигнатият въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, като се аргументира и посочи дали липсва съдебна практика или създадената съдебна практика по него е неправилна или са налице социално-икономически условия, които да изискват нейната промяна. Такива съображения не са изложени,а единствено бланкетно е посочено специалното основание, поради което касационно обжалване и по този въпрос не следва да бъде допускано.Само за пълнота на изложението следва да бъде посочено,че въпросът макар обуславящ съдържанието на съдебното решение не е разрешен в противоречие с константната практиката на ВКС, според която при наличие на различни хипотези относно факта на плащане, не може от самия факт на предаването на сумата, при липса на други данни, да се презюмира, че страните сключват договор за заем. Аналогично е положението, когато едно лице издава разписка, че дължи определена сума пари (хипотеза, разгледана в решение № 218 от 14.02.2003 г.). При липса на други данни не може да се презюмира от самия факт на признанието на задължението, че то е възникнало от заемен договор. Възможно е това задължение да произтича от друг източник и ищецът не е освободен от задължението да установи този източник с допустимите от закона доказателствени средства.В случая по делото е доказано предаването на паричните суми,т.е. вторият елемент от фактическия състав на чл.240,ал.1 ЗЗД,но не е доказано,че предаването е извършено въз основа на сключен договор за заем между ищецът,в качеството му на заемодател и ответното дружество в качеството му на заемател,а обстоятелството,че в счетоводната сметка 499”Други кредитори”на дружеството е открита партида на ищеца,по която е включена процесната сума не е основание за обратния извод.Само по себе си счетоводното записване не създава правоотношения между страните,а е следствие на същите.Третият от поставените въпроси е идентичен по съдържание с втория въпрос,поради което и по отношение на него не са налице специалните основания по чл. 280, ал.1,т.2 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване ,на които касаторът се позовава бланкетно и не сочи практика за противоречиво разрешаване на въпроса. Не са налице основанията по чл.280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване и по двата идентични по съдържание въпроса във връзка с чл.281,т.3 ГПК.Така формулирани въпросите са общи и не са свързани с конкретно правно разрешение на въззивния съд и по своята същност представляват касационно оплакване по чл.281 ГПК,което подлежи на преценка само,ако се допусне касационно обжалване.Проверката на правилността на решението,в това число правилно ли са анализирани доказателствата и съответни ли са на този анализ фактическите и правни изводи на съда се извършва във втората фаза на касационното производство.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1147/02.06.2015 год. на Софийски апелативен съд, постановено по гр.д.№ 374/2015 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: