О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 156
София, 02.03.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 3594/2017 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от К. П. Д.,чрез пълномощник адв.Г. П., срещу решение № 193/02.06.2017 г. по гр.д.№ 241/2017 г. на Окръжен съд-Хасково, в частта, с която е потвърдено решение № 240/21.11.2016 г. по гр.д.№ 475/2016 г. на Районен съд-Свиленград за отхвърляне на предявените от касатора срещу [фирма]-Х. искове с правно основание чл. 344 ал.1 т.1 и т.3 КТ- за отмяна на заповед № 131/15.08.2016 г. и заповед № 29/15.08.2016, с които е прекратено трудовото му правоотношение на основание чл.330 ал.2 т.6 КТ и за заплащане на обезщетение в размер на сумата 3 120,12 лв. на основание чл.225 ал.1 КТ за оставане без работа поради незаконно уволнение. В останалите части решението е влязло в сила.
В касационната жалба се поддържа оплакване, че не е спазена процедурата по чл.193 ал.1КТ, като не е определен разумен срок на касатора да даде обяснения и че не е бил запознат с доклада, чрез който му се вменява извършването на дисциплинарни нарушения.Твърди, че при издаване на всички предходни заповеди за налагане на дисциплинарни наказания не са спазени законовите изисквания и че те не са му връчени. Намира, че ответното дружество не е доказало фактите, от които черпи права, че са кредитирани само представените от него доказателства. Иска отмяна на процесните заповеди и присъждане на обезщетение и разноски за трите инстанции.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът изтъква, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса за приложението на чл.193 КТ в противоречие с решения на състави на ВКС: по гр.д.№2924/2016 г., ІІІ г.о.-относно тежестта на доказване; по гр.д.№2943/2016 г., ІІІ г.о., гр.д.№4792/2015 г., ІІІ г.о., гр.д.№2943/2016 г.-относно преценката на съда за всички обстоятелства с оглед защитния характер на чл. 193 КТ. Намира,че въззивният съд не е взел предвид липсата на доказване от работодателя на всички факти и обстоятелства, в частност дали е даден разумен срок за обяснения. Посочва, че заповедта, с която е наложено наказанието е немотивирана и неясна, че не са посочени времето и мястото на извършване на нарушението
Ответникът по касационната жалба [фирма] Х. в писмен отговор , подаден чрез процесуален предствител А. А. А., я оспорва. Претендира разноски за юрисконсулт.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в предвидения от закона срок , от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие.
За да постанови решението в обжалваната част, въззивният съд е приел, че касаторът е бил в трудово правоотношение с ответника и е заемал длъжността машинен оператор ПС. За извършено дисциплинарно нарушение по чл.188 т.3 вр.чл.187 т.1, т.8 и т.10 КТ му е наложено дисциплинарно наказание уволнение. В заповедта е посочено, че на 14.07.2016 г. около 19,10 часа напуснал преждевременно работното си място без уважителни причини; злоупотребил с оказаното доверие да се грижи и следи за състоянието на подаваната към потребителите питейна вода, за помпите и нивото във водоема; да не позволява нерегламентиран достъп; уронил доброто име на предприятието; не изпълнил задължения по етичния кодекс. През текущата година бил наказван още пет пъти, като му били наложени четири наказания забележка и едно наказание предупреждение за уволнение. Намерил е, че извършените нарушения са отразени в заповедта ясно и подробно, като в нея изцяло е възпроизведено съдържанието на постъпила докладна. Извършваща проверка комисия в 19 часа срещнала касатора на път за селото, в което живее. На работното му място бил поставен график за дежурствата, според който на посочената дата и час е бил дежурен именно той. Бил извикан друг работник да довърши смяната до 20 часа. Въззивният съд е счел, че е налице нарушение по чл.187 т.8 КТ, тъй като касаторът не е изпълнил задължението си за лоялност към работодателя, извършвайки действия, които компрометират оказаното му доверие. Приел е, че не са налице уронване доброто име на предприятието и нарушение на разпоредби от етичния кодекс. Същевременно е отбелязъл, че с пет предходни заповеди,описани в заповедта, на касатора са наложени посочените по-горе дисциплинарни наказания. Той е отказал да получи тези заповеди, а така също и исканията да даде обяснения за извършените нарушения, но отказите му са установени с подписите на двама свидетели. При тези факти, въззивният съд е намерил, че той е извършил нарушение на трудовата дисциплина по чл.190 ал.1 т.3 КТ и че останалите правни квалификации, посочени в заповедта са неправилни. Изложил е мотиви, че наказанията за предходните нарушения не са заличени. При установената системност е счел, че наложеното му наказание дисциплинарно уволнение е законосъобразно. Налице е натрупване на умишлени нарушения, които в своята цялост представляват тежко нарушение на трудовата дисциплина. Въззивният съд е приел също така, че касаторът отказал да получи и писменото искане на работодателя да даде обяснения в двудневен срок, което е установено с подписите на трима свидетели. Според показанията на свид.Д. бил запознат със съдържанието на искането от ръководителя на предприятието, но отказал да подпише, че го е получил. В определения срок не дал обяснения. Направил е извод, че това се дължи на собственото му поведение и възраженията за допуснато нарушение на чл.193 КТ са неоснователни. В заключение е счел,че неоснователността на иска по чл.344 ал.1 т.1 КТ предопределя неоснователността и на иска по чл.344 ал.1 т.3 КТ.
ВКС състав на ІІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Касационното обжалване е селективно и се допуска, когато обжалващата страна докаже наличие на общо и допълнително основание за допустимост. Общо основание е правен въпрос, обуславящ решаващите правни изводи на въззивния съд, включени в предмета на делото.Допълнително основание е развитието на този въпрос в някоя от хипотезите по чл.280 ал.1 ГПК. Касаторът не е изпълнил стоящите пред него задачи в селективното производство. Формулираният от него въпрос е общотеоретичен и не произтича от конкретен решаващ извод на въззивния съд по приложението на чл.193 КТ. Дори и да се приеме, че е релевантен, не е налице поддържаното допълнително основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Посоченото решение по гр.д.№2924/2016 г. съдържа отговор на въпроса за нарушение на забраната за конкурентна дейност, а не относно тежестта на доказване от работодателя. Останалите решения не касаят преценката на съда на всички обстоятелства, както счита касаторът, а дават отговори на конкретни правни въпроси: за това дали следва да се иска по разбираем начин обяснение от работника, за определяне на достатъчен срок при множество нарушения. Доводите на касатора не представляват обосновка за даване на правно разрешения по обуславящ правен въпрос, а оплаквания по чл.281 т.3 КТ. Освен това те не кореспондират с поставеното от него питане.
Необосноваването на общо и допълнително основание ще има за последица недопускането до касационно обжалване на решението, постановено от въззивния съд.
При този изход на делото следва да бъде уважено искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски за възнаграждение за юрисконсулт съгласно чл.78 ал.8 ГПК, определено в размер по чл.37 ЗПрП и чл.21 т.1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 193/02.06.2017 г. по гр.д.№ 241/2017 г. на Окръжен съд-Хасково в обжалваната част .
ОСЪЖДА К. П. Д. да заплати на [фирма] Х. сумата 100 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: