О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 156
[населено място], 30.03.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 527 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274,ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу определение № 3129/10.11.2015г. по ч.гр.д. № 4557/2015г. на САС, ГО, 1 с-в, с което е оставена без разглеждане частната жалба на [фирма] срещу определение от 06.08.2015г. по гр.д. № 10195/15г. на СГС, ГО, I-18 състав, поради недопустимост на същата и е прекратено производството по делото.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на определението на Апелативен съд – София. Възразява срещу извода на въззивния съд, че е отпаднал правният му интерес от подадената срещу определение за допускане на обезпечение частна жалба, тъй като последното определение било отменено с определение от 19.10.2015г. по гр.д. № 10195/2015г. на СГС, ГО, I-18 състав. Навежда довод, че определението за отмяна не е влязло в сила. Частният жалбоподател моли атакуваното определение да бъде отменено и делото да се върне на САС за продължаване на процесуалните действия.
В писмения си отговор ответникът по частната жалба [фирма] излага съображения за неоснователност на същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е допустима – депозирана е от надлежна страна в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
По съществото на частната жалба ВКС намира следното:
С определение от 06.08.2015г. по гр.д. № 10195/2015г. на СГС, ГО, I-18 състав е било допуснато обезпечение на бъдещ иск от [фирма] срещу [фирма] за заплащане на стойността на стоки по фактури в размер на 26 503,32лв., чрез налагане на запор на два хладилника със съответна индивидуализация на движимите вещи, находящи се в магазин на „П.“ в [населено място] , [улица]. СГС е дал на молителя 20-дневен срок за предявяване на бъдещия иск, считано от датата на уведомяването му /удостоверено такова на 07.08.2015г./.
С частна жалба вх. № 102393/17.08.2015г. длъжникът е обжалвал определението за допускане на обезпечение. По същата частна жалба е било образувано производството по ч.гр.д. № 4557/2015г. на САС, ГО, 1 с-в.
След подаване на частната жалба е постъпила молба вх. № 105016/26.08.2015г. по гр.д. № 10195/2015г. на СГС, с която молителят [фирма] е поискал отмяна по чл.402, ал.1 ГПК на определението за допускане на обезпечение. Изложил е доводи за постигано между страните споразумение относно процесното вземане. След размяна на книжа [фирма] не е изразил становище по молбата за отмяна, но е подал по-късно молба от 15.10.2015г. с искане за отмяна на обезпечението поради непредявяване на бъдещия иск в срока по чл.390, ал.3 ГПК. С определение от 19.10.2015г. по гр.д. № 10195/2015г. на СГС е разгледал молбата по чл.402, ал.1 ГПК и след като я е приел за основателна, предвид удовлетворяване на претенциите на молителя, е отменил определението за допускане на обезпечение. Препис от определението за отмяна е бил връчен само на длъжника. Има данни, че е бил изпратен и до молителя, но липсва върната разписка за връчване.
С обжалваното въззивно определение САС е приел, че с оглед постановяване на определение по чл.390, ал.3 ГПК не е налице правен интерес за частния жалбоподател от разглеждане на частната жалба срещу вече отмененото определение за допускане на обезпечение.
Настоящият състав на ВКС намира, че изводите на САС в атакуваното определение относно постановяване на определение по чл.390, ал.3 ГПК от СГС и за липса на правен интерес за частния жалбоподател от частната жалба срещу определението за допускане на обезпечение към момента на постановяване на въззивното определение са неправилни.
Видно от мотивите на определение от 19.10.2015г. по гр.д. № 10195/2015г. на СГС съдът се е произнесъл по реда по чл.402 , ал.1 ГПК по първата постъпила по време молба от молителя в обезпечителното производство, още повече, че подаването й предхожда изтичането на срока по чл.390, ал.3 ГПК. Към датата на постановяване на обжалваното с настоящата частна жалба определение № 3129/10.11.2015г. по ч.гр.д. № 4557/2015г. на САС, ГО, 1 с-в, не е било връчено редовно съобщение до молителя за постановяване на определението по чл.402, ал.1 ГПК. Следователно същото не е било влязло в сила, респ. интересът на частния жалбоподател от подаване на частна жалба срещу определение по чл.390,ал.1 ГПК за допускане на обезпечение по бъдещ иск не е бил отпаднал.
За наличието на правен интерес от обжалвания съдебен акт като абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск съдът е длъжен да следи служебно при всяко положение във висящия процес. Доколкото пред настоящата инстанция вече е постъпил писмен отговор от 22.02.2016г. от [фирма] – молител в обезпечителното производство и по молбата по чл.402, ал.1 ГПК, в който изрично е обективирано признание, че същото дружество е подало молба за отмяна на обезпечението и тя е била уважена с определението от 19.10.2015г., то може да се направи извод за уведомяване и на молителя и за влизане в сила на определението по чл.402, ал.1 ГПК към настоящия момент.
Следователно макар и поради други съображения обжалваното определение на САС следва да се потвърди.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговската колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3129/10.11.2015г. по ч.гр.д. № 4557/2015г. на САС, ГО, 1 с-в.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: