О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 156
София, 09.02.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми февруари………………….……………..
две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при секретаря………………………………..………………………………………………… в присъствието на прокурора …..………………………………………………. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………
гр.дело N 783/2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
К. Л. Д., Д. К. Д., Б. Г. И. и М. Ж. И., действащи чрез пълномощника си адв. Д. П. от АК-Варна, са подали касационна жалба срещу решение № 20 от 25.02.2010 година по гр.д. N 570/2009 година на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение от 21.10.2009 година по гр.д. № 1370/2008 година на Варненския окръжен съд. С посочените решения са уважени искове на М. Ю. Вилимсон и О. И. Вилимсов, като съдружници и управители на [фирма],[населено място], срещу касаторите и Т. П. Т. от[населено място], за обявяване нищожност на сделка за покупко-продажба на недвижим имот, за отмяна на нотариалния акт, с който тя е извършена, за установяване в отношенията между страните, че Т. П. Т. от[населено място], не е бил собственик на имота и да се отмени нот. акт, с който той го е продал на касаторите, както и да се уважи ревандикационен иск срещу тях – искове с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД, чл.124, ал.1 ГПК, чл.108 ЗС и чл.537, ал.2 ГПК.
Ответниците М. Ю. Вилимсон и О. И. Вилимсов, като съдружници и управители на [фирма],[населено място], действащи чрез пълномощника си адв. Б. Д., оспорват както наличието на основание за допускане на касационно обжалване, така основателността на касационната жалба по съществото й. Излагат съображения в писмен отговор. Претендират разноските за касационната инстанция.
Ответникът Т. П. Т. от[населено място] не е заявил становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е с обжалваем интерес над 1000 лева. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, на които текстове се позовават касаторите, поради следното:
Материалноправният и процесуалноправен въпроси, които са поставени на разглеждане в изложението и са послужили като основание за обжалването, Върховният касационен съд намира, че не са от значение за делото, тъй като не са обусловили неговия изход. Първият се отнася до приложението на чл.301 ТЗ и е формулиран така: “Налице ли е потвърждаване на извършени от името на търговеца действия без представителна власт, след като търговецът е получил като продавач продажната цена на договор и не е върнал същата на купувача”, а вторият – относно “задължението на съда да събере и обсъди всички относими по делото доказателства и той е от значение за точното прилагане на закона”.
Позоваването на решения на състави на ВКС по конкретни дела насочва към основанието за допускане на касационно обжалване по т.2 от текста – въззивното решение засяга въпроси, които се решават противоречиво от съдилищата. Както се посочи обаче, поставените въпроси не могат да послужат като основание за допускане на обжалването, тъй като в мотивите на въззивното решение няма обсъждане, свързано с текстовете на чл.301 ТЗ и чл.235 ГПК, нито решението е основано на тях – т.1 на ТР №1/2009 г. от 19.02.2010 г. Това е така с оглед данните, че основният иск е квалифициран по чл.26, ал.2 ЗЗД, в хипотезата – липса на съгласие. Касае се до гражданскоправен, а не до търговски спор, тъй като обявената за нищожна сделка не попада в приложното поле на ТЗ, макар продавачът да е търговец /специалното ограничение на чл.318, ал.2 ТЗ/ и с оглед конкретните факти по делото. Представената с въззивната жалба разписка не е приета като доказателство на основание чл.266, ал.1 ГПК /определение № 561 /23.12.2009 г. на Варненския апелативен съд по въззивното дело/ и не може да се очаква обсъждането й с другите доказателства, за каквото настояват касаторите в изложението си.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на IІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 20 от 25.02.2010 година по гр.д. N 570/2009 година на Варненския апелативен съд.
ОСЪЖДА К. Л. Д., Д. К. Д., Б. Г. И. и М. Ж. И., всички от[населено място], ДА ЗАПЛАТЯТ на М. Ю. Вилимсон и О. И. Вилимсов, като съдружници и управители на [фирма],[населено място], действащи чрез пълномощника си адв. Б. Д., сумата 800 лева /осемстотин лева/ разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.