О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 156
София, 19.02.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети февруари през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1184 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от З. И. З. против решение № 203 от 28.05.2009 г., постановено по гр.д. № 381 по описа за 2009 г. на Окръжен съд Р. , с което е обезсилено решение № 165/10.07.2007 г. по гр.д. № 2827/2007 г. на Районен съд Р. и е прекратено производството по предявения от З. И. З. иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ за признаване правото на възстановяване на собствеността на наследници на К. Й. С. върху две ниви в м.”Л” и м.”Б” от по 5 дка всяка, землището на с. Б..
Ответниците по касационната жалба О. С. п. и О. с. по з. – гр. С. п. оспорват наличието на основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Въззивният съд е приел, че искът е процесуално недопустим, тъй като не е налице предпоставката по чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ земята да не е заявявана – налице е заявление за възстановяване на земеделските земи притежавани от К. Й. С. за 23.8 дка, собствеността, върху които е установено с удостоверение на ТКЗС-с. Бабово за внесената от член-кооператора земя /която не е индивидуализарана по местности и граници, а е посочена само категорията й/ и собствеността е възстановена с план за земеразделяне, като е признато и правото на възстановяване на собствеността и на 19 дка в землището на с. Г.. П. два имота са посочени в подадената на 26.06.1949 г. декларация за притежаваните от наследодателя непокрити земеделски имоти. Съдът е приел, че декларацията значително предхожда по време внасянето на земята в ТКЗС и посочената в нея земя като количество е значително по-малко от внесената, поради което като се има предвид изискването при влизане в ТКЗС член-кооператорът да внесе цялата притежавана от него земеделска земя и че внесената земя надвишава тази по декларацията, е направен извод, че процесната земя е част от внесената в ТКЗС, която е заявена и възстановена.
Касаторите се позовават на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като изводите на съда, че кооперираната земеделска земя е идентична със земята по декларацията е направен в нарушение на чл.188, ал.1 ГПК /отм./ и на разрешенията по решения № 324 от 28.04.2009 г. по гр.д. № 6170/2007 г., ВКС ІV г.о. и решение № 1* от 17.10.2005 г. по гр.д. № 1075/2005 г., ВКС, ІV г.о., съгласно които съдът основава решението си върху установените доказателства по делото и върху закона. Тезата е обоснована с твърдението, че собствеността се възстановява върху всички земеделски земи, независимо от това дали са били включени в ТКЗС или ДЗС или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации, а следователно искът е основателен щом ищецът докаже, че е собственик на земите и не ги е заявил в законовия срок. Поставеният въпрос от една страна е свързан с твърдение за допуснато съществено процесуално нарушение на нормата на чл.188, ал.1 ГПК /отм./, т.е. касае се до касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, което обаче подлежи на разглеждане при постановяване на касационното решение по чл.290 и сл. ГПК, но е неотносимо при преценка основанията по чл.280, ал.1 ГПК. От друга страна този въпрос е неотносим и към изводите на въззивния съд, а именно, че не е установена отрицателната процесуална предпоставка за допустимост на иска, т.е. липсата на заявяване на конкретните имоти по административен ред, тежестта за установяването на което е именно на ищеца, а следователно при наличие на съмнение дали даден имот е заявен или не, не може да се направи безспорен извод за допустимост на иска по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 203 от 28.05.2009 г., постановено по гр.д. № 381 по описа за 2009 г. на Окръжен съд- Р.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: