Определение №156 от по гр. дело №146/146 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                                    О   П  Р  Е  Д  Е Л  Е  Н  И  Е
 
                                                            № 156
 
                                    София, 19.02.2009г.
 
                                            В ИМЕТО НА НАРОДА
 
            Върховният касационен съд на Република България, трето    гражданско отделение, в закрито  заседание на дванадесети февруари , две хиляди и девета    година в състав:
                                    Председател :  ТАНЯ МИТОВА      
                                             Членове : АНИ САРАЛИЕВА    
                                                                                      ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
 гр. дело №146/2009 г.
            Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на О. П. срещу решение № 622 от 21.11.2008г по гр.дело № 591/2008г. на Плевенски окръжен съд, с което е оставено в сила решение №64от 02.06.2008г на Плевенски районен съд. Отменено е наложено от касатора като работодател дисциплинарно наказания уволнение . В приложеното към жалбата изложение, като основание за допускане на касационно обжалване се сочи обстоятелство по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК . От значение за точното прилагане на трудовото право и закона в конкретния случай е , при спор по чл. 344 ал.1 от КТ за законосъобразността на наложено дисциплинарно наказание , съдът да изследва и приема за доказани системни дисциплинарните нарушения ,макар в заповедта същите да не са посочени конкретно , а общо е отразен само периода на извършването им и от какво естество са те . В случая решаващият съд е приел нарушение на изискването за мотивираност по чл. 195 ал.1 от КТ
Ответникът К. И. В. оспорва изтъкнатото основание за допускане до касационно разглеждане в писмен отговор .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. о. счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК като съществен е формулиран въпросът следва ли заповедта за уволнение да има като задължително свое съдържание всяко от множеството нарушения и кога е извършено то. Въпросът е съществен ,но даденото от Плевенски окръжен съд разрешение не поставя проблематика по смисъла на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, при наличие на ясна императивна норма в закона, съответно приложена от решаващия съдебен състав . Като е изтъкнал безспорното обстоятелство, че в съдържанието за заповедта за уволнение не е посочено нито едно от квалифицираните като „системни”и „многократни” нарушения на трудовата дисциплина ,които са четири различни вида ,съответно не е посочено кое от тях кога е извършено , въззивният съд не е поставил под въпрос точното прилагане на закона. Несъстоятелна е поддържаната от касатора теза ,че и без да отговаря на нормативното съдържание по чл. 195 ал.1 от КТ,заповедта е законосъобразна , щом работодателят може да установи конкретните основания за наказанието в съдебния процес ,в рамките на посочения период .
Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 622 от 21.11.2008г по гр.дело № 591/2008г. на Плевенски окръжен съд
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .

Scroll to Top