Определение по ч. гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.2
675_11_opr288.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1560
С., 13.12. 2011 година
Върховният касационен съд на Р. България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети ноември две хиляди и единадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 675 /2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. П. К. срещу въззивно решение от 24.01.2011 г. по въззивно гр.д. № 380 /2010 г. на Габровския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение от 05.11.2010 г. по гр.д. № 1506 /2010 г. на Габровския районен съд, с което е отхвърлена молбата на Д. П. К. да се извърши промяна във фамилното и име като за в бъдеще носи фамилното име П..
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване.
Насрещната страна в това производство [община] не изразява становище по наличието на основания за допускане на решението до касационно обжалване.
Прокуратурата не изразява становище по наличието на основания за допускане на решението до касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и искането е неоценяемо.
Молителят Д. П. К. твърди, че при сключването на втори за нея брак през 2008 г. и след влизането на Р. България в Европейския съюз необмислено приела фамилното име К., но не се била омъжила, за да приеме чуждо гражданство, нито облекчен режим за пребиваване в чужбина, иска от съда да промени фамилното и име на П. – това на съпруга от първия и брак, което била запазила след развода и преди сключването на втория брак. В хода на производството поддържа и че живее в Г., а съпругът и в Гърция, в Г. я познавали с фамилното име П., паспортът и бил изтекъл през 2007 г., наследственото и имущество също било свързано с фамилията П., което носели и внуците и и гръцкото име я потискало.
За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдил първоинстанционното, въззивният съд е приел, че не са установени важни обстоятелства, които да са направили лично и обществено неудобно или неподходящо за ищцата носенето на фамилното име, чиято промяна се иска и която да обуславя уважаването на искането по чл.19 ЗГР, но също така, че приетото при сключването на брака фамилно име не може да се променя по реда на чл.19 ЗГР, а правното положение се регламентира от СК.
Жалбоподателят извежда материално-правния въпрос за съдържанието на израза „важни обстоятелства” в хипотезата на разпоредбата на чл.19 ЗГР като предпоставка за допускане на промяна на фамилното име и дали субективното желание на дадено лице не е такова обстоятелство, както твърди, че е прието в решения № 11590 /07.10.2009 г. по административно дело на ВАС и решения № 41 /12.02.2010 г. по гр.д. № 1127 /2009 г. на РС Велинград, № 1196 /01.07.2008 г. по гр.д. № 1036 /2008 г. на РС Бургас и № 156 /04.01.2010 г. по гр.д. № 6852 /2009 г. на РС Русе, които не са представени по делото и за които няма данни дали са влезли в сила.
Видно от изложението, обуславящ за крайния извод на въззивния съд е изводът (въпросът) че фамилното име на съпрузите по време на брака се урежда с правилата на Семейния кодекс (чл.12), поради което настоящият състав намира, че изведеният въпрос не е обусловил крайния извод на съда и не представлява основание за допускане на решението до касационно обжалване.
Към това следва да се добави, че съставянето на имената на българските граждани се определя със закон, а промяната на имена по реда на чл.19 ЗГР се допуска по изключение, а с императивната правна норма на чл.53 СК законът допуска едва след развода (бивш) съпруг да възстанови фамилното си име преди този брак.
От което следва извод, че не са осъществени основания по 280,ал.1 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, а ответникът не претендират разноски, нито е доказал, че е направил такива. Поради което разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 24.01.2011 г. по въззивно гр.д. № 380 /2010 г. на Габровския окръжен съд, г.о..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.