О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1561
София, 18.11. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело № 1067/2009 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. М процесуален представител на П. П. и Ж. П. , против въззивно решение №225/21.01.2009 г. по гр.д. №481/2008 г. по описа на Сливенския окръжен съд.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че обжалваното решение е недопустимо , тъй като на база на погрешен извод и анализ на събраните по делото писмени гласни доказателства въззивната инстанция е отменила допустимото решение на първата инстанция. Твърди се, че окръжният съд е следвало да основе своята дейност върху допустимото решение на районния съд и постанови решение по същество на спора. Касационният жалбоподател твърди също така, че становището на окръжния съд е неправилно защото не отговаря на действителното правно положение относно перфектността на първоинстанционното решение, а невярно е констатирана порочност на изводите на СлРС. Касаторите застъпват становище, че въззивното решение е резултат от достигане на други фактически и правни изводи от окръжния съд.
Освен това се твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като съществен материалноправен въпрос, решен в нарушение на материалния закон и свързан със следните обстоятелства, изразяващи се в непълнота, неяснота и противоречивост на приложимия закон се сочи, че при наличие на многобройни и приети писмени доказателства, неоспорени от страните, се твърди, че въззивната инстанция е стигнала до извод за основателност на жалбата, без да изтъкне сериозни прани аргументи. Твърди се, че въззивната инстанция погрешно е включила при обсъждането на делото релевантния за решаването му факт, като “новоприет” – разписка за плащане, която е единственото ново доказателство, на базата на която се основават новите изводи на окръжния съд. Твърди се, че е налице противоречива съдебна практика на районния и окръжния съд – Сливен, както и че е налице противоречие с практиката на ВКС.
С допълнителна молба за промяна на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочи, че съществен материалноправен въпрос е прогласяване нищожността на нотариалния акт, в който е оформен договора за продажба, поради неспазване формата за изразяване волята на продавачите. В посоченото молба отново се излагат съображенията от основното изложение за недопустимост на въззивното решение, както и всичко останало от него.
С втора допълнителна молба процесуалния представител на касаторите се възпроизвежда изложението на допълнителната молба и самото изложение.
Моли за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответниците по касация – Д. М. , А. П. и М. Н. , посредством процесуалния си представител – адв. Д, са депозирали отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и отговора на ответника по касация намира, че изложението не съдържа въпроси за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Не са формулирани съществени материалноправни или процесуалноправни въпроси. От изложението е видно, че се сочат факти и обстоятелства по спора, както и доводи на касаторите относно въззивното решение, което сочи на оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост на обжалваното решение и постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което по естеството си представлява касационни оплаквания. От такова естество са и твърденията за недопустимост на обжалвания съдебен акт. Недопустимо е съдът да извлича съществените въпроси, които касаторът евентуално би имал предвид. Извличането на съществения въпрос от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Ето защо касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №255/21.01.2009 г. по гр.д. №481/2008 г. по описа на Сливенския окръжен съд, г.о., по касационна жалба, подадена от адв. М процесуален представител на П. П. и Ж. П.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: