О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 157
София, 11.02.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.д.№1173/2015 година
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№20745/08.12.2014 г. подадена от адв. Е. Ц. – процесуален представител на ищцата Е. Д. К. от [населено място], против въззивно решение №V-91/22.10.2014 г. по гр.д.№1098/2014 г. по описа на Бургаския окръжен съд, пети граждански въззивен състав.
С обжалваното решение е потвърдено решение №679/28.3.2014г. по гр.д.№8661/2013 г. по описа на Бургаския районен съд, с което са отхвърлени предявените от Е. Д. К. от [населено място] против ЧСИ Н. В. Г., с рег.№80*, с район на действие БОС, искове за обезщетение в размер на 7065 лева – пряка имуществена вреда от действията на ответника в качеството му на частен съдебен изпълнител по изп.д.№15/2011 г., както и сумата 1142,21 лева – мораторна лихва за забава за периода от 19.01.2012 г. до 04.10.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 04.10.2013 г. до окончателното плащане на сумата.
Въззивната инстанция е споделила изводите на първоинстанционния съд, на основание чл.272 ГПК и в допълнение е приела, че принципно верни са разсъжденията на въззивника относно правната характеристика и последици от запора, както и тези касаещи отговорността на съдебния изпълнител за извършени от него незаконосъобразни действия на принудително изпълнение, но в конкретния случай не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ЧСИ Г.. Във връзка този извод е прието, че запорното съобщение по П. – АД е посочено, че сумите по сметката на К. да не се превеждат до второ нареждане. Отчетет е и фактът, че в отговора на съобщението банката е посочила, че към 21.01.2011 г. по сметката няма авоар, а след като по сметката са постъпили суми, в периода от 31.01.2012 г. банката е превеждала по сметката на съдебния изпълнител сума, като преводното нареждане като наредител е фигурирало името на титуляра. Изложен е и извод, че за ЧСИ Г. не е било видно дали сумата се превежда в изпълнение на наложения запор или доброволно от длъжника, нито произхода на средствата по сметката, поради което не е прието, че е наложен запор върху несеквестируемо вземане. Във връзка с това е отчетено, че запорът върху суми в банка не е изрично регламентиран от процесуалния закон като за него приложима разпоредбата на чл.507 ГПК, която е обща норма за „запор на вземане“, и тази разпоредба не дефинира вземанията нито според лицето, нито според неговото качество – ФЛ, ЮЛ и/или банка. Въз основа на това е направен извод, че нормата не задължава съдебни изпълнител да изследва произхода на средствата, постъпващи по сметката, тъй като с постъпването на определена сума по банковата сметка, тя губи характеристиката, която е имала преди това и се превръща във вземане на собственика на парите спрямо банката.
В изложението на касационния жалбоподател по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че са налице правни въпроси, по които съдът се произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, и които са от значение за изхода на спора, а именно:
1.С кое действие принудителното изпълнение се насочва върху имуществото на длъжника ? Допустимо ли е налагането на запор или възбрана върху несеквестируема вещ ?, 2. Обхваща ли наложеният запор върху трудовото възнаграждение или друго възнаграждение за труд, както и върху пенсия, вземането на длъжника от третото задължено лице до размера на минималната работна заплата ?, 3. Секвестируеми ли за вземанията на длъжника по сметка в банка, когато по запорираната сметка постъпват плащания по частично или пълно несеквестируеми вземания на длъжника или други вземания, върху които не може да се допуска предварително изпълнение ?, 4. Ако приналагане на запор по банковата сметка на длъжника няма никакви авоари, по впоследствие постъпят средства, необходимо ли е банката отново да следва процедурата по чл.508 ГПК, в т.ч. да уведоми ЧСИ за евентуалния произход на средствата от доходи с несеквестируем характер ?, 5. Ако при налагане на запора по банковата сметка няма никакви авоари и в запорното съобщение е вписано, че се забранява разпореждане до второ нареждане(чл.507 ГПК), при постъпване на средства от тази сметка, банката(трето задължено лице) трябва ли да предприеме уведомяване или директно следва да преведе сумите по сметка на съдебния изпълнител и при последната хипотеза, ако в платежното нареждане фигурира името на длъжника като титуляр на сметката, следва ли да се приеме, че това нареждане е извършено от длъжника, а не от третото задължено лице. При такова фактическо установяване не е ли задължително съдът да направи отвод за неправомерно разпореждане със сумите по запорираната сметка или алтернативно, да констатира нарушение от страна на банката, при положение, че същата участва по делото като трето лице – помагач, за да може ищцата да се ползва от нормата на чл.223, ал.1 ГПК ?, 6. Знанието на ЧСИ относно несеквестируемия характер на сумите, върху които е предприел принудително изпълнение елемент ли е от фактическия състав на чл.74 ЗЧСИ или обективно установяване на принудително изпълнение върху несеквестируем доход е необходимо и достатъчно, за да се приеме, че е налице негово неправомерно действие ?, 7. При положение, че третото задължено лице(банката) е превело на ЧСИ суми с произход изцяло от некесвеституемо имущество, след надлежното уведомяване доказване от страна на длъжника, ЧСИ длъжен ли е да възстанови така усвоените суми от несеквестируеми доходи или следва само да вдигне запора, с което да приложи защитната норма занапред ?.
Навежда се и оплакване за недопустимост на въззивното решение с оглед тълкуванетото решение.
Моли се допускане на въззивното решение до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.т.1 – 3 ГПК.
Ответникът по касация ЧСИ Н. В. Г. е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Третите лица – помагачи – [фирма] и [фирма], не заявяват становища в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговора на ответника по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Обжалваното въззивно решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по следните съображения:
На първите четири поставени въпроси е даден отговор в точки 1 и 3 от ТР №2/2013 г. от 25.6.2015 г. по ТД №2/2013 г. по описа на ВКС ОСГТК. Обжалваното решение е съобразено с тези отговори.
По следващите поставени въпроси по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, въззивното решение също не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като по тях изложението не отговаря на приетото с т.4 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно цитираната точка „Правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите“. В процесния случай касационният жалбоподател изобщо не е обосновал въпросите с разрешението дадено в посочената точка на тълкувателното решение.
По оплакването за недопустимост на въззивното решение с оглед тълкуването решение е дадено разрешение в точка 1 от решение по тълк.д.№8/2013 г., с което е прието, че делата могат да се спират само от касационната инстанция.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №V-91/22.10.2014 г. по гр.д.№1098/2014 г. по описа на Бургаския окръжен съд, пети граждански въззивен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: