О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№157
гр.София, 12.03.2012 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 886/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК.
П. Д. Д. е подал касационна жалба вх.№ 21276 от 30.06.2011 год. срещу въззивното решение № 718 от 31.05.2011 год. по в.гр.дело № 91/2011 год. на Варненския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решението от 25.05.2010 год., поправено с решение от 28.10.2010 год., по гр.дело № 10646/2007 год. на Варненския районен съд за отхвърлянето на възражението за признаване право на задържане и за заплащане стойността на извършените подобрения в процесния гараж за разликата над 1 125 лева до пълния претендиран размер 6 360 лева.
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост с искане за отмяна на решението в обжалваната му част и уважаване на възражението за право на задържане и присъждане на пълния размер на подобренията.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи противоречие на въззивното решение с тълк.решение № 111 от 11.11.1962 год. на ОСГК на ВС; тълк.решение № 85 от 02.12.1968 год. на ОСГК на ВС; т.3 от Постановление на Пленума на ВС № 6 от 27.12.1974 год., решение № 1246 от 25.10.1993 год. по гр.дело № 2357/1992 год., ВС, ІV г.о.; решение № 1167 от 02.08.1999 год. по гр.дело № 2062/1998 год., ВКС, ІV г.о.; решение № 441 от 12.04.1991 год. по гр.дело № 1718/1990 год. ВС, ІV г.о. и решение № 1640 от 29.11.1999 год. по гр.дело № 440/1999 год., ВКС, ІV г.о.
Е. Х. Ч. е подал касационна жалба вх.№ 21928 от 05.07.2011 год. срещу въззивното решение в частта, с която е осъден да заплати на П. Д. Д. сумата 1 125 лева, съставляваща стойността на разходите за направа на вентилационна система /159 лева/, В и К инсталация/209 лева/, за изравнителна замазка на пода/203 лева/ и за шпакловка и боядисване на стени и таван/504 лева/.
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост с искане за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на претенцията за подобрения.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи необходимост от произнасяне на ВКС по следните въпроси: а/длъжен ли е изправният купувач по обявен за окончателен по съдебен ред предварителен договор за покупка на недвижим имот да плаща някакви разходи на лицето, закупило този имот от неизправния продавач след вписването на исковата молба за обявяване на договора за окончателен по реда на чл.19, ал.3 ЗЗД, при положение, че това лице е очевидно недобросъвестен владелец? Какви са правните отражения на обстоятелството, че това лице – недобросъвестен владелец е закупило на свой риск имота в същата степен на завършеност, каквато е обещана на изправния купувач по предварителния договор с неговия съконтрахент и има ли това лице право да претендира за себе си някакви „разноски” по смисъла на чл.74, ал.1 ЗС? б/може ли да се считат за „подобрения” по смисъла на чл.74, ал.1 ЗС направени от недобросъвестния владелец на имота разноски, които не са променили степента на завършеност на недвижимия имот и при непроменена степен на завършеност на имота може ли да се говори за „увеличена стойност на имота” по смисъла на чл.74, ал.1 ЗС?
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
С първоинстанционното решение е уважен предявения от Е. Х. Ч. срещу П. Д. Д. ревандикационен иск, като ответникът е осъден да предаде владението на гараж № * със застроена площ * кв.м., находящ се в секция „Б” на жилищната сграда в [населено място], [улица]. В тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Първоинстанционният съд е намерил за неоснователно възражението на ответника, че е добросъвестен владелец и е отказал да му признае право на задържане на имота до заплащане на извършените подобрения в размер на 6 360 лева. Прието е, че недобросъвестният владелец не е лишен от възможността да упражни вземането си за извършени подобрения в рамките на самостоятелен исков процес чрез предявяване на самостоятелен иск за подобрения в рамките на давностния срок.
В. съд на свой ред е приел, че ответникът П. Д. Д. няма качеството на добросъвестен владелец. Установено е, че договорът за продажба, с който родителите му Д. М. Д. и З. П. Д. са му прехвърлили процесния гараж, е сключен на 23.11.2007 год. Последните са придобили имота от [фирма] на 10.03.2006 год., т.е. след като на 22.02.2006 год. е била вписана исковата молба по чл.19, ал.3 ЗЗД на Ч. срещу това дружество, по която с влязло в сила на 21.05.2007 год. решение от 19.12.2006 год. по гр.дело № 451/2006 год. на Варненския окръжен съд, вписано на 06.08.2007 год., е обявен за окончателен предварителния договор от 01.11.1994 год. Прието е, че ответникът П. Д. Д. е бил в известност, както за висящността на спора, така и за постановеното решение по чл.19, ал.3 ЗЗД, а това го лишава от качеството на добросъвестен владелец – презумпцията по чл.70, ал.2 ЗС е оборена. В. съд е приел, че в качеството си на недобросъвестен владелец и при липса на предпоставките по чл.74, ал.2 ЗС ответникът може да получи по-малката сума между увеличената стойност на имота в резултат на извършените подобрения и направените разходи за тях. По отношение на претендираните от ответника ел.табло, часовник, електромер, контакти и фасунги, вентилатори, водомер, смесителни батерии, бойлер, шкафове в кухня с мивка и батерия, е прието, че представляват движимости, които могат да бъдат отделени от имота, без това да нарушава значително неговата цялост и не съставляват подобрения. Прието е по-нататък, че поради незаконността на извършеното преустройство на гаража в жилище и при изричното несъгласие на ищеца за запазване на това състояние, ответникът няма право да му бъдат заплатени подобренията, пряко свързани с новото предназначение на имота, а това са дейностите, свързани с направата на кабелна и звънчева инсталация, баня-тоалетна, преградна стена, кухня, теракот по пода и външна врата с П. дограма. Изграждането на вентилационна система, В и К инсталация, направата на изравнителна мазилка, шпакловка и боядисване на стени и таван, според въззивния съд, съставляват дейности, които увеличават стойността на процесния имот и според предназначението му като гараж, поради което възражението за заплащане на тези подобрения е основателно до размера на направените разходи.
По жалбата на П. Д. Д.
Не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Липсва твърдяното противоречие на въззивното решение с т.9 на Постановление № 6 от 27.12.1974 год. по гр.дело № 9/1974 год. на Пленума на Върховния съд, в което е посочено, че правно основание за добросъвестно владение по чл.70, ал.1 ЗС могат да бъдат и всички прехвърлителни/транслативни/ сделки, сред които е и договорът за продажба. В. съд е приел, че вещнопрехвърлителният ефект на договора за продажба, предмет на нотариален акт №*, том *, нот.дело № */* год. не е настъпил поради уважения в полза на ищеца иск по чл.19, ал.3 ЗЗД и непротивопоставимостта на извършената на 10.03.2006 год. в полза на праводателите на ответника разпоредителна сделка с оглед наложената възбрана върху имота и вписаната на 22.02.2006 год. искова молба. Посочено е, че презумпцията на чл.70, ал.2 ЗС е оборена, тъй като ответникът /сега касатор/ е бил в известност, както относно висящността на спора, така и за постановеното по него положително решение по иска по чл.19, ал.3 ЗЗД. Решаващ мотив на въззивния съд, за да отрече на ответника/касатор/ качеството на добросъвестен владелец е оповестително-защитното действие, произтичащо от вписването на исковата молба по чл.19, ал.3 ЗЗД и на постановеното по нея решение за обявяване на предварителния договор за окончателен, т.е., че владелецът е знаел за липсата на собственост у своите праводатели.
В този смисъл, въззивното решение не противоречи и на тълкувателно решение № 111 от 01.11.1962 год. по гр.дело № 104/1962 год. на ОСГК на ВС, което е посветено единствено на възможността владелецът/добросъвестен или недобросъвестен/, който е ответник по ревандикационен иск, да иска присъждане на подобренията, които е направил не само чрез насрещен иск, но и по реда на възражението.
К. не сочи в какво се изразява противоречието на въззивното решение и с тълкувателно решение № 85 от 02.12.1968 год. по гр.дело № 149/1968 год. на ОСГК на ВС, с което са дадени разяснения относно ликвидацията на правоотношенията между собственика на недвижим имот от една страна и държателят или необвързано с договор към собственика лице или съсобственикът, когато са извършили подобрения в имота с одобрението или знанието на собственика.
Липсват твърдения и относно конкретното противоречие на решението с изброените решения на тричленни състави на ВС и на ВКС, като касаторът не е представил копия от тях, а и не се е позовал на извадки от тяхното съдържание, за да се преценява евентуалното наличие на противоречиво разрешаван от съдилищата материалноправен или процесуален въпрос по смисъла на л.280, ал.1, т.2 ГПК.
В обобщение, касационно обжалване не следва да се допуска поради липса на основания по чл.280, ал.1 ГПК.
По жалбата на Е. Х. Ч.
Жалбоподателят не се позовава на задължителна практика на Върховния касационен съд по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК и не сочи тълкувателни решения или постановления на Пленума на Върховния съд; тълкувателни решения на ОСГК на ВКС, постановени при условията на чл.86, ал.2 ЗСВ/отм./; тълкувателни решения на общите събрания на гражданската и търговската колегии на ВКС или на решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, на които да противоречи разрешението, дадено от въззивния съд с обжалваното решение.
Не се сочат и влезли в сила съдебни актове на районни, окръжни или апелативни съдилища, както и на състави на ВКС, в които при разглеждане на аналогични казуси да са разрешавани противоречиво поставените в изложените по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси, свързани с регулирането на правоотношенията между собственика и владелеца във връзка с извършените от последния подобрения в недвижимия имот.
Формулираните с изложението въпроси не обосновават необходимост от разглеждане на жалбата по реда на чл.290 ГПК с оглед „точното прилагане на закона” и „развитието на правото” по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съдържанието на тези две понятия е изяснено с т.4 на тълкувателно решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на О. на ВКС. Двете хипотези на чл.280, ал.1, т.3 ГПК формират едно правно основание за допускане на касационно обжалване и имат приносен характер в правоприлагането при тълкуване на правните норми по конкретни дела или при създаване на съдебна практика по чл.290 ГПК или по чл.124 ЗСВ. В хипотезата на чл.281, т.3 ГПК, обаче отстраняването на нарушения, за които се твърди, че са допуснати при постановяване на обжалваното въззивно решение засяга само съдебното производство по конкретната касационна жалба при разглеждането й по същество, за разлика от основанието по чл.280, ал.1 ГПК, което би било налице в случаите, когато разглеждането на жалбата по реда на чл.290 ГПК ще има приносен характер за правоприлагането. Допускане на касационно обжалване в случая не би спомогнало за отстраняване на непълноти, неясноти или противоречивост в правната уредба. К. не обосновава необходимост от промяна на съществуващата съдебна практика по въпросите, свързани с ликвидацията на правоотношенията между собственика и извършилия подобрения в недвижимия имот владелец.
В обобщение, жалбата не следва да се допуска до разглеждане по реда на чл.290 ГПК.
С оглед липсата на основания за допускане на касационно обжалване и по двете жалби, Е. Х. Ч. следва да бъде осъден да заплати на П. Д. Д. разноски за производството по чл.288 ГПК, изчислени по компенсация в размер на 215,03 лева.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 718 от 31.05.2011 год. по в.гр.дело № 91/2011 год. на Варненския окръжен съд по жалба вх.№ 21276 от 30.06.2011 год. на П. Д. Д. и по жалба вх.№ 21928 от 05.07.2011 год. на Е. Х. Ч..
Осъжда Е. Х. Ч., ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на П. Д. Д., ЕГН [ЕГН] от [населено място] дол, [улица], вх.3, ет.4 сумата 215,03/двеста и петнадесет + 0,03/лева разноски за производството по чл.288 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/