О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 157
София, 01.03.2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 12/2010
година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „В” Е. , гр. С. против определение № 245 от 01.10.2009 г. по в. ч. гр. д. № 419/2009 г. на Смолянски окръжен съд, с което е потвърдено постановеното от Смолянски районен съд разпореждане № 857 от 23.06.2009 г. по гр. д. № 529/2009 г. С първоинстанционния акт е отхвърлено като неоснователно заявлението на търговското дружество в частта, с която е поискано присъждане на разноски за заповедното производство в размер на сумата 1 200 евро – адвокатско възнаграждение.
Частният жалбоподател поддържа, че въззивното определение е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон. Излага подробни съображения в подкрепа на становището си, че за да бъдат присъдени на страната съдебни разноски за адвокатско възнаграждение, напълно достатъчно е такова възнаграждение да е уговорено, като не е необходимо ангажирането на доказателства за действителното му заплащане.
Именно въпросът за обусловеността на присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение от заплащането му е поставен от частния жалбоподател като значим за делото въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, като се твърди, че същият е решаван противоречиво от съдилищата.
Ответникът по частната касационна жалба – „Е” Е. , гр. С. не заявява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Същата обаче не следва да бъде разгледана по същество, тъй като не е налице поддържаното от частния жалбоподател основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Поставеният въпрос е от значение за конкретното дело, но по отношение на него не е доказано твърдението за противоречивото му решаване в практиката. По делото не са представени определенията, на които частният жалбоподател се е позовал като установяващи противоречивата съдебна практика. Задължението за представяне на същите произтича от факта, че това са актове на други съдилища /на Кърджалийски окръжен съд и на Софийски градски съд/, които не могат да бъдат известни на Върховен касационен съд. Ето защо и в съответствие със задължителните указания по т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС следва да се приеме, че не е налице поддържаното от частния жалбоподател основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Независимо от изложеното, необходимо е да се отбележи, че по поставения като значим в случая въпрос съществува и трайна и непротиворечива практика на Върховен касационен съд, съобразена от въззивния съд, според която присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение е обусловено от ангажирането на доказателства за действително плащане на такова, като тези доказателства трябва да са представени към момента на произнасянето на съда.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 245 от 01.10.2009 г. по в. ч. гр. д. № 419/2009 г. на Смолянски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: