4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№157
София09.03.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 31/2012 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] пазар, с ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя Т. С. Д., срещу решение № 197 от 01.09.2011 г. по т.д.№ 283/2011 г. на Апелативен съд – В., с което е потвърдено решение № 105 от 08.02.2011 г. по т.д.№ 1517/2010 г. на Окръжен съд – Варна за отхвърляне, като неоснователна, на подадена от това дружество молба по чл.625, вр. с чл.607а от Търговския закон за откриване на производство по несъстоятелност спрямо [фирма], [населено място] и за обявяването му в несъстоятелност, на основание чл.630, ал.2 ТЗ.
К., чрез процесуалния си пълномощник, поддържа доводи за неправилност на решението, на основанията по чл.281, т.3 ГПК, с искане за неговата отмяна и уважаване на молбата. Твърди се, че напълно необосновано не са приети за разглеждане настъпили в хода на процеса нови факти относно придобито вземане, произтичащо от търговска сделка, срещу дружеството – длъжник и то по съображения, че възникналото в хода на процеса вземане не е станало част от спорния предмет, като въззивният съд не е изложил подробни мотиви в тази насока. Според касатора е допуснато съществено процесуално нарушение на чл.621а ТЗ, както и на процесуалния ред, по който следва да се разгледа делото.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът счита, че е налице произнасяне по значими за делото процесуалноправни въпроси относно приложимия процесуален ред в производствата по несъстоятелност; относно допустимостта да се въвеждат след първото по делото заседание нововъзникнали факти, както и по приложението на чл.621а, ал.1 т.2 ТЗ относно служебното задължение на съда да установява факти и да събира доказателства за изискуеми и неразплатени задължения на ответника по други търговски сделки. Като допълнително основание за достъп до касация е цитирана разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, с твърдения, че са налице празноти и неясноти по тези въпроси, като произнасянето по тях е от значение за точното прилагане на закона.
Ответникът по касация не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 633, ал.2 ТЗ.
За да постанови обжалваното решение за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт за отхвърляне на молбата по чл.625 ТЗ, въззивният съдебен състав е приел, че посоченото в молбата на кредитора вземане срещу длъжника произтича от договор за цесия, сключен с Б. А. Б., по силата на който тя е прехвърлила възмездно вземането си от [фирма] в размер на 1 097667 лв., представляващо 1/3 от неразпределена печалба, отчетена за 2009 г., дължима на нейния наследодател – починалия на 29.04.2010 г. съдружник А. Б. А., придобито на основание чл.5 от ЗН. Направен е извод, че така индивидуализираното от молителя вземане не легитимира кредитора да иска откриване на производство по несъстоятелност съгласно изискванията на чл.625 ТЗ, по съображения, цесията не е търговска сделка и затова определящо е правоотношението в което встъпва цесионера, а в случая вземането на цедента не е възникнало в резултат на сделка.
Решаващият състав на Апелативен съд – В. не е разгледал допълнително въведеното в процеса, след първото по делото заседание, ново основание за откриване на производство по несъстоятелност, а именно нов договор за цесия от 27.09.2010 г., по силата на който въззивникът/сега касатор/ е придобил от [фирма], [населено място] негово вземане от длъжника за извършени строително-монтажни работи, на обща стойност 21 084.28 лв. Прието е, че новият правопораждащ факт е релевиран като основание да се приеме молителят [фирма] за кредитор по търговска сделка, но съгласно разпоредбата на чл.214 ГПК това може да стане до приключване на първото заседание по делото. Изразено е становище, че с оглед преклудираното право за изменение на иска по основание, вземането по новия цесионен договор не е станало част от спорния предмет и затова е неприложима нормата на чл.235, ал.3 ГПК относно задължението на съда да вземе предвид настъпилите в хода на процеса факти, ако те са от значение за спорното право.
Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
По отношение на първия въпрос – за съдопроизводствения ред, по който съдът по несъстоятелността следва да разгледа подадена молба по чл.625 ТЗ, макар и с принципно значение за спора, не може да се счете, че е налице основанието за достъп до касация по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Независимо, че в изложението касаторът е цитирал тази допълнителна предпоставка, всъщност се е позовал на част от нея, с твърдение, че е налице празнота в процесуалните правила в съдебния процес по несъстоятелност и, че е от значение за точното прилагане на закона произнасянето от страна на ВКС. Съгласно задължителните указания по приложението на процесуалния закон, дадени в т.4 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, точното прилагане на закона и развитието на правото формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване. Позоваването само на част от това основание е достатъчно за обосноване на извод за недопускане на касационно разглеждане по този правен въпрос.
Останалите процесуалноправни въпроси, свързани със задължението на съда по несъстоятелността да установява по свой почин факти и да събира доказателства/ чл.621а, ал.1 т.2 ТЗ/, както и да вземе предвид настъпилите след предявяване на иска факти, които са от значение за спорното право/ чл.235, ал.3 ГПК/, не могат да се преценяват като значими за спора. Видно от мотивите към решението, въззивният съд е отказал да се произнесе по установяване на цедирано на кредитора парично вземане срещу ответното дружество, произтичащо от неизпълнено задължение по търговска сделка с цедента, поради недопустимо въвеждане в процеса на ново основание за откриване на производство по несъстоятелност. Именно с оглед приетото, че правото на молителя да измени иска по основание е преклудирано/ чл.214 ГПК/, нормата на чл.235, ал.3 ГПК е счетена за неприложима.След като аргументите на решаващия състав касаят момента, до който би могло да се предприеме изменение на иска и след като въпросът за допустимостта на новите факти е свързан с нововъведеното основание, от което произтича вземането на кредитора/сега касатор/, то не може да се приеме за осъществена основната предпоставка за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК.
Предвид горните съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 197 от 01.09.2011 г. по т.д.№ 283/2011 г. на Апелативен съд – В..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: