2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 1607/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 157
гр.София, 03.04.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на първи април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
ч.гражданско дело под № 1607/2013 година
Производство по чл.274, ал.3 ГПК.
Обжалвано е определение № 399 от закрито заседание на 18.12.2012 год., постановено по ч.гр.дело № 369/2012 год. по описа на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 854 от 31.10.2012 год. по ч.гр.дело № 657/2009 год. на Сливенския окръжен съд за отхвърляне искането на Й. Г. Б., П. Д. Б., [фирма] и [фирма] за даване на разрешение по реда на чл.23, ал.4, т.2 и т.3 ЗОДПИППД за разпореждане с четири недвижими имота, върху които е наложена възбрана, с цел заплащане на издръжка на деца и заплащане на разноски по производството по този закон, образувано в гр.дело № 144/2011 год. на Сливенския окръжен съд.
Недоволни от въззивното определение са касаторите Й. Г. Б., П. Д. Б., управител на [фирма], Н. Й. Б., непълнолетна, действаща лично и със съгласие на родителите си Й. Г. Б. и П. Д. Б. и П. Й. Б., представлявани от адвокат П. М., които го обжалват в срока по чл.275, ал.1 ГПК като считат, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по материалноправния въпрос: дали в производствата по обезпечение на бъдещ иск дължимото за частни жалби адвокатско възнаграждение се определя съобразно предмета на делото и неговата парична оценка в размерите по чл.68 ГПК във връзка с чл.7, ал.5 от Наредба № 1/2004 год. на минималните размери на адвокатските възнаграждения или в рамките на минималното възнаграждение, приложимо при липса на парична оценка на предмета на спора по чл.11 от същата наредба, който въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото като се твърди, че е от значение и за решаване на делото.
От ответника по частната касационна жалба Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ), Териториална дирекция Б. чрез главен инспектор Е. Д. е постъпил отговор по чл.276, ал.1 ГПК със становище за недопустимост.
Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение, разгледа частната касационна жалба и като взе предвид изложеното основание за допустимост на касационното обжалване, приема следното:
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че молбата с правно основание чл.23, ал.4 ЗОПДИППД/отм./ за разрешаване за извършване на разпоредителни сделки с четири недвижими имота, възбранени за обезпечение на предявения иск по чл.28 ЗОПДИППД/отм./ срещу жалбоподателите за издръжка на двете им дъщери и заплащане на хонорар за адвокат П. М., е необоснована. Взето е предвид, че родителите Й. и П. Б. не са посочили в молбата, че не работят към момента на подаването й и не реализират доходи, а в допълнението към нея е посочено, че притежаваните от тях фирми продължават да извършват дейност и понастоящем. Отчетено е, че липсата на данни за доходите на родителите не дават възможност да се прецени невъзможността им да дават издръжка, не конкретизират период, за който се търси издръжката, при което стойността на възбранените имоти значително надхвърля средствата, необходими за издръжка на непълнолетната Н., поради което се явява недоказана. Относно пълнолетната П. е взето предвид, че съгласно чл.144 СК има право на издръжка от родителите си когато не може да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения, което е прието за недоказано. По отношение адвокатския хонорар е съобразено, че с оглед представените два броя договори за правна помощ, по първия са заплатени 5 000 лева, а по втория от 03.09.2012 год. възнаграждението за адвокат се дължи след приключване на гр.дело № 144/2011 год. по описа на Сливенския окръжен съд, което е висящо и за това същото не е изискуемо към момента на постановяване на обжалваното определение.
Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение, разгледа частната касационна жалба с оглед наведените основания за допустимост на касационното обжалване и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторите не са сравнили отделни случаи по съдебни актове, не са обосновали противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваното определение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убедят касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторите трябва да изложат сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочат как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Така както е формулиран въпросът за допустимост на касационното обжалване е неотносим към спора тъй като въззивният съд не се е произнасял по размера на договореното адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 399, постановено в закрито заседание на 18.12.2012 год. по ч.гр.дело № 369/2012 год. по описа на Бургаския апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/