2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 157
Гр. София, 16.05.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ :
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. N 895/2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.248 ГПК.
Постъпила е молба от С. В. М. от [населено място] за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 93 от 25.03.2014 г. с присъждане на разноски за производството пред ВКС. Молителката поддържа, че при постановяване на определението съдът е пропуснал да се произнесе по искането й за разноски в размер на 2 200 лв., поради което моли определението да бъде допълнено като се разгледа искането за присъждане на разноски „в размер на 220 лв.”.
Ответникът [фирма] – [населено място], изразява становище за неоснователност на молбата. Навежда довод, че след като определението от 25.03.2014 г. не е окончателно и подлежи на обжалване, няма основания да бъде допълвано с произнасяне по отговорността за разноски преди евентуалното му влизане в сила. Поддържа, че ако молбата за допълване бъде приета за основателна, на молителката могат и следва да се присъдят разноски само до посочения размер от 220 лв., не и в размер на сумата 2 200 лв., поискана с отговора на касационната жалба като разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред ВКС. Противопоставя и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Молбата е допустима – подадена е от надлежна страна в срока по чл.248, ал.1 ГПК.
Разгледана по същество, молбата е частично основателна.
С определение № 93 от 25.03.2014 г. по настоящото дело е оставена без разглеждане касационната жалба на [фирма] срещу въззивно решение № ІV-35 от 29.11.2013 г. по в. гр. д. № 1734/2013 г. на Бургаски окръжен съд. При постановяване на определението съдебният състав е пропуснал да се произнесе по искането на ответницата по касация С. В. М., направено в отговора на касационната жалба, за присъждане на разноски. Разноските са отразени в приложен към отговора списък по чл.80 ГПК и възлизат на сумата 2 200 лв. Посочената сума представлява адвокатско възнаграждение, уговорено и платено в брой за изготвяне на отговор на касационната жалба, съгл. представен договор за правна защита и съдействие от 26.02.2014 г.
Разпоредбата на чл.81 ГПК задължава съда във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, да се произнесе и по исканията на страните за разноски. В конкретния случай ответницата по касация е поискала своевременно да й бъдат присъдени разноските за адвокатско възнаграждение, направени във връзка с предприетото от насрещната страна касационно обжалване, като е представила изискуемия от 80 ГПК списък. Заплащането на адвокатското възнаграждение в размер на 2 200 лв. е доказано надлежно със самия договор за правна защита и съдействие, в който е удостоверено плащането. Предвид определението за оставяне на касационната жалба без разглеждане ответницата има право на разноски за производството по касационно обжалване и пропускът на съда да се произнесе по искането за присъждане на разноските е основание по чл.248 ГПК за допълване на определението. Д. на ответника за преждевременност на искането по чл.248 ГПК е неоснователен, тъй като по аргумент от чл.81 ГПК съдът е бил длъжен да се произнесе по отговорността за разноски едновременно с произнасянето по допустимостта на касационната жалба. Неоснователен е и доводът, че искането за разноски може да бъде уважено само до посочения в молбата по чл.248 ГПК размер от 220 лв. С молбата се претендира съдът да се произнесе по вече заявеното с отговора на жалбата искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 2 200 лв., което означава, че посочването на сумата 220 лв., вместо на сумата 2 200 лв., е резултат от техническа грешка.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК ответникът е противопоставил възражение за прекомерност на заплатеното от молителката адвокатско възнаграждение и е поискал неговото намаляване, съгласно чл.78, ал.5 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира така направеното възражение за основателно. Адвокатското възнаграждение от 2 200 лв., уговорено и платено само за изготвяне на отговор на касационната жалба, е несъразмерно високо спрямо фактическата и правна сложност на делото, образувано по иск с цена 4 388.11 евро. Ето защо възнаграждението следва да бъде намалено на основание чл.78, ал.5 ГПК до сумата 1 000 лв., която следва да бъде присъдена на молителката като разноски за производството пред ВКС. Искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за разликата над сумата 1 000 лв. до сумата 2 200 лв. е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от горното и на основание чл.248 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА определение № 93 от 25.03.2014 г., постановено по т. д. № 895/2014 г. на ВКС, Търговска колегия, като ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК] – [населено място], пл.”Света Неделя” № 7, да заплати на С. В. М. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], вх.3, ап.10, сумата 1 000 лв. /хиляда лв./ – направени по делото разноски /адвокатско възнаграждение/.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. В. М. за допълване на определение № 93 от 25.03.2014 г., постановено по т. д. № 895/2014 г. на ВКС, Търговска колегия, в частта за разноските с присъждане на разноски /адвокатско възнаграждение/ за разликата над сумата 1 000 лв. до сумата 2 200 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :