1
5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 157
София, 09.02.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети декември , две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №5500/2015 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на [фирма] и П. СД „Е. чрез адв. Т. Б. срещу решение №1080 от 26.05.2015г. по гр.дело № 1235/2015г.на Софийски апелативен съд , с което е потвърдено решение № 472от 21.01.2015г на Софийски градски съд , по уважени искове на основание чл. 55 ал.1 предл. трето от ЗЗД за връщане на платена предварително и частично цена по предварителен договор за покупко- продажба и изграждане на недвижим имот ,след като договорът е развален поради пълното неизпълнение на ответниците.
В приложеното към жалбата изложение на основанията по допускане се сочи чл. 280 ал.1 т.1 ГПК ,по въпросите :
1. Относно преценката на съда дали иска по 92ЗЗД следва да се съобрази с чл.81 ал.1 ЗЗД , изтъква се противоречие с реш. № 193/2012г по гр.д № 1259/2011 ІІІ г.о,според което за да се ангажира пълна отговорност на длъжника за неустойка ,поведението му трябва да е виновно. Фактът на неизпълнение не е достатъчен за този извод (реш. № 169/2013г, І т.о )
2. Относно грешната преценка на съда за пасивната легитимация по иска .Въпросът е обоснован с довода ,че виновно поведение на трето лице изключва отговорността на длъжника, при неизпълнение на един договор,както е прието в реш. №35/2014 по т.д №1916/2013 І т.о.В противоречие с практиката въззивният съд е уважил иск не срещу виновните деликвенти , а срещу ответниците
3. За нарушението на процесуални норми и налагане неправомерна процесуална санкция на ответниците , защото Прокуратурата не е изпълнила задължение спрямо съда Съдът е длъжен да отложи делото , за да се събере доказателство (реш. №788/2011 І. г.о ) ,да съдейства на страните за изясняване на фактите (реш. №16/2014 т.д 1187/2013 ТК ) Според касатора, наличието на виновни , престъпни действия на трето лице като представител на строителя , респ. строителния надзор, за което именно е била сезирана Прокуратурата на РБ, изключват основанието на което исковете са уважени,изключват легитимацията на ответника ,а ищецът следва да претендира вредите от това трето лице. Предметът и висящността на наказателното производство е останал неудостоверен по делото поради нарушение на принципа на служебното начало
Сочи се основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК . Като въпрос е развита тезата ,че съдът е следвало да спре делото заради висящото наказателно производство, като същевременно не е проявил дължимата служебна активност да се установи неговия предмет и висящност , след като Прокуратурата не е изпълнила задължението си да удостовери тези обстоятелства
Ответницата по жалбата С. И. Д. изтъква в отговор ,че въпросите нямат връзка с фактите по делото и се основат на твърдения , опровергани от доказателствата по него .Претендира разноски
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Първият поставен в изложението въпрос „дали искът по чл.92 ЗЗД следва да се съобрази с чл. 81 ал.1 ЗЗД” няма връзка предмета на делото , очертан от исковата молба. Няма връзка и с решаващите изводи на съда и обстоятелствата, които са ги обусловили. Срещу касаторите е предявен и уважен иск по чл. 55 ал.1 предл. трето ЗЗД ,да върнат полученото по договор, който не е изпълнен и поради това същият е едностранно развален. Не е претендирана неустойка,нито се търси отговорност за вреди Поради това и приложените решения от практиката на ВКС , в които са давани отговори на въпроси , свързани с неустойката , или и отговорността за вреди по чл. 79 ал.1 ЗЗД при виновно поведение,не са обосновка на основанието на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, при така формулиран въпрос .
Съдържанието на втория въпрос е „ относно грешната преценка на съда за пасивната легитимация по иска”. Това съдържание на въпроса изключва допускане на решението до касационно обжалване по него.Тезата на защитата ,е че щом съществува уредбата по чл. 21, ал.2 ЗЗД и трети лица недобросъвестно са попречили за изпълнението на договора и виновното поведение на третото лице може да изключи отговорността на длъжника за вреди , въззивният съд и по настоящето дело е следвало да приеме , че пасивна легитимация липсва за ответниците, по иска на основание чл. 55 ал.1 ЗЗД. Тезата е несъстоятелна, не държи сметка на различните по характер и съдържание субективни права, произтичащи от различни облигационни основания и при различни фактически състави, което предопределя и пасивната материалноправна легитимация по различните искови претенции . Приложените няколко решения на ВКС нямат отношение към кръга въпроси , разрешен с обжалваното въззивно решение .Като са уважили иска по чл. 55 ал.1 ЗЗД,, съдилищата не са дали повод на касатора да счита, че му е била възложена отговорност за действия на трети лица .
Като процесуалноправен въпрос е формулирано твърдението ,че ответникът се оказал неправомерно санкциониран ,защото Прокуратурата не изпълнила задължение спрямо съда . Касаторът има предвид , че първоинстанционният съд в нарушение на чл. 158 ал.1 ГПК е отказал да събере допуснато доказателство ,а въззивният съд е „ потвърдил този отказ с решението”. Въззивният съд включително е бил длъжен да отложи делото докато се събере доказателството , да санкционира виновните лица за несъбирането му .
В случая пълномощникът на ответниците по делото е бил снабден по негово искане със съдебно удостоверение от първоинстанцонния съд,по силата на което да се снабди с друго от СРП за процесуалния стадии на наказателно производство по жалби / сигнали на представители на ответните дружества . При зададен от съда срок по чл. 158 ГПК страната не е представила доказателство във връзка с издаденото удостоверение. Тези процесуални факти не сочат като относим въпроса за служебното начало съгласно чл. 7 ГПК и установяване на истината (чл. 10 ГПК) , нито за липсата на съдействие от страна на съда делото да бъде попълнено с данни за образуваното наказателно производство. При това съдът решаващо е приел ,че твърденията за извършени от трети лица престъпления във връзка със строителните документи не са от естество да отменят последиците от едностранното разваляне на договора поради неизпълнението му , а именно връщане на депозираната сума, на предявеното с иска основание .Решаващият извод на съда е ,че възраженията на ответника за извършени от трети лица документни престъпления , които били от естество да препятстват изпълнението на договора му с ищцата , не се основават на обстоятелства по смисъла на чл. 81 ал.1 ГПК, както е поддържал. Ето защо неотносимо се поставя и въпрос следвало ли съдилищата , (ако бяха събрали служебно данните , за които е издадено удостоверение на страната ) да спрат делото съгласно чл. 229 ал.1 т.4 , т.5 ГПК .
Въпросът е формулиран неясно и се услови на връзката с документ който „по обективни причини не е представен като доказателство по делото но с влязла в сила присъда може да се установи като неверен или неистински „ .Уточнява се, че защитата има предвид акт-обр.14 и акт-обр.17 за процесния строеж , за които управител на ответника е сигнализирал Софийска районна прокуратура, че са неистински и неверни.Поради висящността на наказателното производство било невъзможно документите да се представят по делото , за да ги оспори страната ,т.е ответникът , сега касатор.
Не е налице основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , нито по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Предвид решението на съда по конкретния правен спор с оглед неговия предмет , няма връзка на поставените в изложението въпроси с разрешените по делото правни въпроси .Оспорва се възможността да се иска връщане на даденото (чл. 55 ал.1 от ЗЗД ) след отпадане на основанието, но след като договорът безспорно не е изпълнен и е развален , полученото по него подлежи на връщане. Обстоятелствата от значение за провеждане на иск по чл. 55 ал.1, предл. трето от ЗЗД са съобразени в съответствие с практиката на ВКС . Следва да се присъдят разноските на ответната в производството страна ,в размер на 1200 лева
Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №1080 от 26.05.2015г. по гр.дело№ 1235/2015г.на Софийски апелативен съд
Осъжда [фирма], ЕИК[ЕИК] със седалище [населено място] и П. СД „Е. , ЕИК[ЕИК] със седалище [населено място] да заплатят на С. И. Д. от [населено място] ,обл. Р. сумата 1200 лева разноски
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .