О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 157
София 30.12.2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на първи декември две хиляди и осма година, в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№2949 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №833 от 26.05.08г. по гр.д. №599/08г. на Пловдивския окръжен съд е оставено в сила решение №151 от 20.12.07г. по гр.д. №3617/06г. на Пловдивския районен съд, Х с-в, с което е бил отхвърлен предявеният от Е. Д. Б. и Д. Т. Г. против Г. И. Г., И. Г. Г. , И. Б. В. , Х. П. Т. и М. И. Т. иск по чл.108 от ЗС – за отстъпване собствеността и предаване владението на 8/96 ид.части за Е. Б. и 12/96 ид.части за Д. Г. върху следния недвижим имот, находящ се в гр. П. имот пл. №33, парцел **** “За гробища до Рогошко шосе” от действащия кадастрален план на Т. парк – Рогошко шосе.
Въззивният съд е приел, че ищците не се легитимират като собственици на идеални части от процесния недвижим имот, тъй като освен влязло в сила съдебно решение по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, с което се признава правото на собственост на общия наследодател В към момента на образуване на ТКЗС, те следва да имат и последващо решение на ОС “ЗГ” за възстановяване на собствеността в полза на всичките наследници на Ш. , а не само в полза на една от неговите наследници – внучката му С. С. – праводателка на ответниците. В случая такова последващо решение за възстановяване на собствеността на всички наследници на В. Ш. няма. Съдът се е позовал на ТР №1/97г. по гр.д. №11/97г. на ОСГК на ВС, съгласно което решенията на общинските поземлени комисии имат конститутивно действие. Изложен е и мотив, че дори праводателката на ответниците С да не е била собственик на целия недвижим имот, а само на 12/96 ид.части от него, с придобиването на останалите идеални части от несобственик, но без да знаят това, ответниците са имали качеството на добросъвестни владелци по отношение на тези ид.части – чл.70 от ЗС и са станали техни собственици с изтичане на кратката придобивна давност.
Касационна жалба срещу това решение са подали Е. Б. и Д. Г. В нея са развили оплаквания за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения по чл.188 от ГПК /отм./, както и нарушение на материалния закон. Не били обсъдени доказателствата, от които било видно, че те са инициирали административно производство за възстановяване на собствеността на общия наследодател В върху процесния имот, както и доказателствата, сочещи, че ответниците са знаели за спора по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ и затова не са могли да имат качеството на добросъвестни владелци. Поддържат виждането, че решението по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, заедно с решението на ОС “ЗГ” за възстановяване на собствеността върху спорния имот на името на С. С. , ги легитимира като собственици на посочените идеални части от процесния имот. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК са посочили, че въззивният съд е процедирал в противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл.188 от ГПК /отм./, израз на която са решение №38/11.04.07г. по т.д. №791/06г. ІІ ТО и №112 от 11.03.02г. по гр.д. №44/01г. на І ГО, като не е обсъдил всички доказателства, съдържащи се в преписката по възстановяване на собствеността, както и доказателствата, даващи основание да се приеме, че владението на ответниците е недобросъвестно. Освен това – по съществения материалноправен въпрос за характера на решенията на ОС “ЗГ” била налице противоречива практика, като сочат решение №44 от 01.03.04г. по гр.д. №2600/02г. на ІV ГО на ВКС, в което е прието, че решенията на общинските поземлени комисии нямат вещноправен характер, а само определят земите, собствеността върху които се възстановява, както и решения №466/96г. на 5 – членен състав и №1253/14.07.04г. на ІV ГО, а по въпроса за характера на владението, придобито от нищожно юридическо основание – решение №807/03г. на І ГО.
Ответниците И. Г. Г. , И. Б. В. Х. П. Т. и М. И. Т. оспорват жалбата.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение намира, че по повдигнатия материалноправен въпрос за характера на решенията на ОС “ЗГ” е налице противоречива съдебна практика – основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допустимост на касационното обжалване. Налице е съдебна практика, в унисон с която е обжалваното въззивно решение, че решенията на ОС “ЗГ” за възстановяване на собствеността в стари реални граници или с план за земеразделяне имат конститутивно действие, тъй като собствеността върху земите в настоящия момент зависи от факта на възстановяването им – ТР №1/97г. и др. Налице е и практика в обратния смисъл – че решенията на ОС “ЗГ” нямат вещноправен характер, а само определят земите, собствеността върху които се възстановява. Това налага допускане на касационно обжалване на въззивното решение с цел уеднаквяване на съдебната практика. Останалите съдебни решения, посочени от касатора, нямат отношение към съществения материалноправен въпрос за собствеността на ищците върху спорния имот и не следва да бъдат обсъждани. Решение №807/03г. на І ГО засяга въпрос, който не се поставя по настоящото дело – за характера на владение, основано на нищожно юридическо основание. В настоящия случай основанието, на което се позовават ответниците, не е нищожно, тъй като продажбата на чужда вещ не е нищожна, но придобитите с нея права са непротивопоставими на действителния собственик. Същественият по настоящото дело въпрос е за вида на владението на едно лице, когато е установено въз основа на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик, а това е съвсем различно от въпроса, който се третира в посоченото по-горе решение на ВКС.
По повдигнатия процесуален въпрос също е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване. При преценката на характера на осъществяването от ответниците владение върху спорния имот не са обсъдени всички доказателства по делото и по-специално – няма анализ на свидетелските показания по този въпрос, съдът не е изложил мотиви дали от тези показания може да се направи извод за знание на ответниците за водения спор по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ при извършване на сделката, с която са придобили идеални части от процесния имот. По този начин въззивният съд е процедирал в противоречие с практиката на ВС и ВКС по приложението на чл.188, ал.1 от ГПК /отм./ и това е основание за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №833 от 26.05.08г. по гр.д. №599/08г. на Пловдивския окръжен съд
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: