О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 157
София 18.03.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение в закрито заседание на 18.03.2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
търг. дело № 23/2009 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
С оплаквания за неправилност, С. А. С. , Е. с фирма “С” от гр. Ш., е подал касационна жалба против решение № 496/07.07.08 год., постановено по гр. д. № 542/08 г. на Софийския окръжен съд.
Към жалбата съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК е приложено изложение на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І т. 3 от ГПК.
Ответницата по касация – М. Н. Т. от гр. Е., Софийска област, не е подала отговор по реда на чл. 287 ал. І ГПК.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, но независимо от това въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване, поради следните съображения:
Въззивният съд е приел за установено, че с нот. акт № 80, том. ІІ, дело № 317/2003 год. на съдията по вписванията при ЕРС, ответницата М. Н. Т., И. Н. С. и П. И. Н. , са признати за собственици по наследство и давностно владение на 1/2 ид. части от УПИ ХХІV-194 в кв. 59 по плана на гр. Е.. С договор за доброволна делба от 15.04.2004 год., сключен между М. Н. Т., И. Н. С. и П. И. Н. , в общ дял на М. Н. Т. и И. Н. С. е поставен УПИ ХХІV-194 в кв. 59 по плана на гр. Е., а в изключителна собственост на М. Т. е поставен първия жилищен етаж на построената в мястото масивна двуетажна жилищна сграда, както и магазин за хранителни стоки и кафе-аперитив. С нот. акт № 1* том ІІІ, дело № 555/2004 год. Иван Н. С. като собственик на 1/2 ид. част от имота учредява право на М. Т. да построи в югозападната му част заведение за обществено хранене “снек-бар”, който е бил построен, и с удостоверение № 5/20.11.2005 год. на гл. архитект на община Е. е въведен в експлоатация. С нот. акт № 13 от 03.10.2005 год., том І, дело № 13/2005 год., издаден от нотариус Р. Г. с район на действие Районен съд Е. , М. Н. Т. продава на П. И. Н. за сумата 8000,00 лв. правото на собственост върху 1/2 ид. части от УПИ ХХІV-194 в кв. 59 по плана на гр. Е., ведно с първи самостоятелен жилищен етаж и пристроените към него “магазин за хранителни стоки и кафе –аперитив”.
СОС приема, че искът по чл. 19 ал. ІІІ ЗЗД, предявен от С. А. С. , за обявяването за окончателен предварителният договор от 21.03.2005 год. за покупко-продажба на 1/2 ид. части от УПИ ХХІV-194 в кв. 59 по плана на гр. Е., заедно с правото на строеж за построяване на заведение за обществено хранене “снек бар” на един етаж със застроена площ от 109 кв. м., е неоснователен.
Съображенията на съда са, че предварителният договор не е подписан от ответницата и това се установявало от назначените по делото единична и тройна графологични експертизи. Изложени са съображения защо не се приема закл. на в. лице Ив. Х. , подписало тройната експертиза с особено мнение.
Независимо от това е прието, че искът е неоснователен и поради това, че ответницата не е собственик на процесния имот, с оглед на това, че същият е продаден на П. И. Н. за сумата 8000,00 лв., и тази сделка не е симулативна, както неоснователно се е поддържало от ищеца.
Съгласно чл. 280 ал. І т. 3 от ГПК за да се допусне касационно обжалване на въззивно решение трябва съдът да се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
В процесния случай въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, тъй като приетото, че липсва договаряне между страните и, че ответницата не е собственик на имота, е от значение за изхода на спора, но независимо от това не е налице соченото от касатора основание по чл. 280, ал. І, т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Доводът на касатора изложен в молбата му от 23.10.2008 год., получена в съда на 12.11.2008 год., че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос е правилен, но само той не обосновава извод, че са налице предпоставките на чл. 280 ал. І т. 3 от ГПК, а досежно наличие на последните не се излагат никакви съображения.
Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива практика и е един от аспектите на развитие на правото, което може да се реализира при точното прилагане на правните норми. Развитие на правото ще е налице в случай че произнасянето по съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълнотота, неяснотата, или противоречията на самия закон, или когато се изоставя едно тълкуване на закона за да се възприеме друго. Такъв ще е случая и когато по съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос липсва практика, а по процесния въпрос има съдебна практика и яснота, поради което не е налице сочената предпоставка за допустимост на касационното обжалване.
Водим от горното, състав на ІІ търговско отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 496/07.07.08 год. постановено по гр. д. № 542/08 г. на Софийския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :