О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1574
София, 19.11. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело № 1141/2009 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от ищците – В. Б. Б. от град П. и “КФД” О. – Плевен, приподписана от адв. С, против въззивно решение №96/13.5.2009 г. по гр.д. №147/2009 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, г.к.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени два процесуалноправни въпроса, по един за всеки от предявените искове с правно основание чл.97, ал.4 ГПК/отм./ и чл.26, ал.2 ЗЗД. По първия иск като въпрос се сочи “Прилагане разпоредбата за задължителната сила решението на наказателния съд ?”, а по втория “За прогласяване на нищожност на един договор, ако този въпрос вече е бил разглеждан, но страните не са правили възражение за нищожност ?”
По първия въпрос като основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване са сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК – ТР №142/01.12.1966 г. по гр.д. №112/1966 г. на ОСГК на ВС и ТР №20/02.3.1968 г. на ОСГК ВС, а по втория се сочи основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Моли се за допускане до касационно обжалване на касационната жалба и уважаването й.
Ответницата по касация – Д. Х. Х., посредством процесуалния си представител – адв. Д, са депозирали писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че е налице въззивно решение с обжалваем интерес над 1000 лева, поради което касационната жалба е допустима с оглед този критерий. Жалбата е подадена и в законния срок. Твърдяните от касационния жалбоподател въпроси обаче не са съществени по следните съображения:
По въпроса по иска с правно основание чл.97, ал.4 ГПК/отм./.
Такъв въпрос не е разглеждан от въззивната инстанция. По делото липсват каквито и да е данни, че е налице влязла в сила присъда на наказателен съд, за да се обсъжда приложението на чл.222 ГПК/отм./.
Поради това по този въпрос не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По въпроса по иска с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД.
По естеството си този въпрос съдържа твърдение от същата страна, че по друго дело, относно процесната сума, не е правила възражение по смисъла на посочената разпоредба. Дори това твърдение да е вярно, въззивната инстанция е приложила закона точно. Освен това разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК изисква поставения въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. В процесния случай визираната хипотеза не е налице. Многократно в своята константна практика върховната съдебна инстанция е посочвала, че във всеки процес страните трябва да предявят всички свои доводи и възражения, с които се отрича правото на едната страна или се потвърждава правото на другата. По делото, по което Д. Х. е предявила против ищците по настоящото дело иск с правно основание чл.240 ЗЗД, последните е следвало да направят всички свои възражения, отричащи претендираните от нея права. С влязлото в сила решение по предходното дело се е преклудирал всеки факт, въз основа на който ищците по настоящия спор са могли да предявят възражения. Именно в онова производство те са били длъжни да направят всички свои възражения по предявения срещу тях иск. В конкретния случай от представените по делото преписи от решения по предходното дело е видно, че касаторите в настоящото производство са направили възражения за нищожност на процесния договор, поради липса на съгласие. Такова е и основанието им по предявения по настоящото дело иск с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД.
По изложените съображения въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от горното и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №96/13.5.2009 г. по гр.д. №147/2009 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, г.к., по касационна жалба, вх. №2104/15.6.2009 г., подадена от В. Б. Б. от град П. и “КФД” О. – Плевен, приподписана от адв. С.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: