ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1576
София, 19.11. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 1195 по описа за 2009г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на Б. М. Б. от с. Б., обсат Р. , приподписана от адвокат Н, срещу въззивното решение на Русенския окръжен съд от 14.V.2009г. по в.гр.д. № 345/2009г.
Ответницата по касационната жалба Д. И. Г. от гр. Р. е заела становище за нейната неоснователност.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда в атакувания акт преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение Русенският окръжен съд по въззивна жалба само на Б. Б. е потвърдил решението на Русенския РС от 11.ІІІ.2009г. по гр.д. № 2701/2008г. в частта, с която е признато, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака между страните имат и двамата съпрузи, в частта, с която упражняването на родителските права спрямо малолетните деца М. , роден на 25.ІV.1998г., и Л. , родена на 09.ІІІ.2000г., е предоставено на майката и е определен режим на лични отношения с бащата, и в частта относно присъдената в тежест на касатора издръжка на децата.
Въззивният съд е приел, че раздялата между страните се дължи на вмешателство на родителите им в семейните им отношения, като и двамата не са правили опити за запазване на семейството, довело до дълбоко и непоправимо разстройство на брака. По делото не е установена изневяра на съпругата и нейно прахосническо отношение към пратени от Б. по време на престоя му в И. пари. Прието е, че с оглед по-добрите битови условия на живот при майката, дълбоката емоционална връзка между децата и единодушното им желание да живеят заедно, проявяваната от майката по-голяма толерантност, изразяваща се в разрешаване на момчето да посещава баща си и родителите му, за разлика от бащата, който води момичето за среща с братчето си само в училище, поведението на момичето, проявявано при неуспешните опити за предаването му на майката съобразно привременните мерки, което говори за манипулирането на детето от бащата и настройването му срещу другия родител, опитите на бащата за привличането на момчето и мотивирането му да заживее при него посредством обещания за имотни придобивки, което е лош атестат за възпитателските му качества, майката е по-пригодният да упражнява родителските права родител, предвид и предстоящото навлизане на малкото дете в пубертетна възраст, въпреки че то категорично отказва да се върне при нея и че живее при бащата.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК относно допускане на касационно обжалване касаторът сочи /същото и в касационната жалба/, че въззивния съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, изразяващ се в това, че не е върнал за допълване от РРС на първоинстанционното решение със записване в диспозитива при кого от двамата родители следва да живеят децата, който въпрос е решаван противоречиво от съдилищата, обективирано в определението за постановяване на привременни мерки по настоящото дело от РРС, в постановените от първоинстанционния и от въззивния съд решения и в решение по гр.д. № 265/2008г. на Б. РС.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.2 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По силата на посочената разпоредба по сега действащия ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно, и такова се допуска на въззивно решение, в което съдът се е произнесъл по процесуалноправен или материалноправен въпрос от съществено значение за спора по делото, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, или е решаван противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
В разглеждания случай с представените съдебни актове касаторът не е установил наличието на противоречива практика на съдилищата по поставения процесуалноправен /а не материалноправен, каквото е твърдението/ въпрос. В решението по гр.д. № 265/2008г., само което би могло да обоснове противоречива практика, но не и решенията по разглеждания спор на първоинстанционния и въззивния съд, освен предоставяне на родителските права за упражняване от единия родител няма произнасяне при кого от родителите следва да живеят децата. Но това не е и необходимо, тъй като определянето на упражняването на родителските права от единия родител имплицитно съдържа и определяне местоживеенето на децата при този родител.
Изложените съображения налагат извод, че касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да се допуска.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Русенския окръжен съд, ГК, от 14.V.2009г. по гр.д. № 345/2009г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: