О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№158
Гр. София 19.04.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на шести април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
при секретар
и с участието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело № 70/2010 год.
Производството е по чл. 274, ал.1, т.1 и ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. А. А. , представляващ Е. „Д”, с. Я., общ. Котел, срещу разпореждането от 09.12.2009 г. по ч.гр.д. № 619/2009 г. на Сливенския окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, с което е върната като недопустима подадената от него частна жалба срещу определението от 05.11.2009 г. по същото дело, с което е отменено разпореждане № 121 от 14.03.2009 г. по гр.д. № 196/2007 г. на К. районен съд и делото е било върнато на последния за продължаване на процедурата за обжалване на първоинстанционното решение. Поддържа се, че неправилно по допустимостта на частната жалба се е произнесъл същият състав на съда, срещу чието определение е подадена жалбата. Според жалбоподателя неправилно е прието, че определението от 05.11.2009 г. не прегражда по-нататъшното развитие на делото, както и че същото определение не подлежи на обжалване.
Жалбоподателят е поискал на основание чл. 277, ал.1, предл.второ ГПК да се спре производството по делото, по което е постановено обжалваното определение и изпълнението на последното до решаване на частната жалба по две причини: а/ поради многобройни нарушения, допуснати при администриране на жалбата на ищеца и б/ предвид постановлението от 11.02.2010 г. на Районна прокуратура – К. , с което материалите по преписка вх. № 1133/2009 г., касаеща извършена проверка по процедурата по завеждане на въззивната жалба по гр.д. № 196/2007 г. на К. районен съд, са изпратени по компетентност и на разпореждане на Сливенската районна прокуратура, която да прецени налице ли са данни за извършено престъпление от общ характер. Поискано е и да бъде изискано в.гр.д. № 725/2009 г. на Сливенския окръжен съд, образувано въз основа на въззивна жалба срещу решението по гр.д. № 196/2007 г. на К. районен съд.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че частната жалба вх. № 9156/23.12.2009 г. е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК и подлежи на разглеждане.
Съдът намира, че не е необходимо да се спре производството, респ. изпълнението на обжалваното определение, доколкото липсват причини по смисъла на чл. 277, ал.1, предл.второ ГПК, при наличие на каквито би било нецелесъобразно да се извършват процесуални действия, които впоследствие да бъдат обезсилвани. Не е необходимо и изискване на в.гр.д. № 725/2009 г. на Сливенския окръжен съд, тъй като освен ч.гр.д. № 619/2009 г. на Сливенския окръжен съд, съгласно разпореждането от 18.01.2010 г. на окръжния съд, на ВКС са изпратени и относимите към частната жалба ксерокопия от документи, съдържащи се в .гр.д. № 196/2007 г. на К. районен съд.
Разгледана по същество, частната жалба срещу разпореждането на въззивния съд от 09.12.2009 г. е неоснователна.
С определение № 443 от 05.11.2009 г. по ч.гр.д. № 619/2009 г. Сливенския окръжен съд е приел, че въззивната жалба срещу решение № 5 от 12.051.2009 г. по гр.д. № 196/2007 г. на К. районен съд е подадена своевременно, поради което отменил разпореждане № 121 от 14.03.2009 г. на КРС за връщане на жалбата като просрочена и върнал делото на първоинстанционния съд за продължаване движението по процедурата по обжалване.
Срещу това определение е подадена частна жалба от Е. „Д”, с. Я., общ. Котел, в която се поддържа, че същото прегражда по-нататъшното развитие на делото пред РС- К. по смисъла на чл.274, ал. 1, т.1 ГПК.
Обжалваното разпореждане е законосъобразно.
Обжалването на определенията е средство за защита срещу незаконосъобразни определения, които не могат да се контролират по повод обжалване на решенията, т.е. такива определения, които не могат да бъдат отменяни или изменяни от постановилия ги съд поради промяна на обстоятелствата, грешка или пропуск /чл.253 ГПК/. Това са определенията, посочени в чл. 274, ал.1, т. т. 1 и 2 ГПК, които преграждат по-нататъшното развитие на делото, както и предвидените в изрично посочените в закона случаи.
Определението, с което се отменя разпореждането на първоинстанционния съд за връщане на въззивната жалба като просрочена и делото се изпраща на същия съд за изпълнение на процедурата по чл.263, ал.1 ГПК не прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито в закона е предвидено, че подлежи на обжалване с частна жалба. Преценка относно спазването на срока за обжалване по чл. 259, ал.1 ГПК може да се прави от въззивната инстанция и в подготвителното заседание по чл.267 ГПК, в хода на въззивното производство и при постановяване на решението, а така също и от касационната инстанция по жалба срещу въззивното решение.
В обобщение, обжалваното разпореждане е законосъобразно постановен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждането от 09.12.2009 г. по ч.гр.д. № 615/2009 г. на Сливенския окръжен съд, гражданско отделение, първи състав, с което е върната като недопустима частната жалба на Е. „Д”, с. Я., общ. Котел срещу определението на същия съд по същото дело от 05.11.2009 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: