О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 158
София, 04.04.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на първи април две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №1031/2016 година.
Производството е по чл.274 ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, вх.№5170/20.4.2015 г., подадена от ищеца А. Р. И. от [населено място], приподписана от адв. С., срещу въззивно определение № 807/23.3.2015 год. по ч.гр.д. №677/2015 год. по описа на Софийския апелативен съд, г.к., 2 състав, в частта с което е потвърдено определение №26304/22.12.2014 г. по гр.д.№18081/2014 г. по описа на Софийски градски съд, I г.о., I – 16 състав, в частта, с която е върната исковата молба, вх.№134363/13.11.2014 г. по предявените от А. Р. И. против МБАЛ [фирма] – С., искове за имуществени вреди и пропуснати ползи.
Въззивната инстанция е приела, че претенциите за имуществени вреди и пропуснати ползи не са конкретизирани по вид и размер, а посочване на обща сума не е достатъчно, а ищецът следва да обоснове как се е формирала същата. Прието е също така, че ако ищецът не знае какви точно са вредите, както се сочи в уточнителната молба и във въззивната жалба, то не би могло да се приеме, че ги е претърпял. Относно претенцията за пропуснати ползи съдът е стигнал до извод, че следва да се посочи не само от какво точно произтичат, но и периода, за който се твърди, че се пропускат доходи.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК/озаглавено становище/ се твърди, че в депозираната въззивна частна жалба са наведени убедителни аргументи, даващи основание за отмяна на първоинстанционното определение. Като основание за допускане на обжалваното определение се сочи разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, който е относим към точното прилагане на закона за всички съдилища. Частният касационен жалбоподател се позовава и на установената съдебна практика относно съдържанието на исковата молба, като се сочи, че двете съдебни инстанции неправилно са приели, че не е изпълнена разпоредбата на чл.127, ал.1, т.3 ГПК, която касае цената на исковете. Жалбоподателят се позовава на това, че съдебната практика, освен общите критерии прилага и диференциран подход при проверка редовността на исковите молби, като в повечето случаи направените забележки към исковата молба са правилни, но в конкретния случай са необосновани,поради особеното обстоятелство, че се касае до специфични имуществени вреди и пропуснати ползи, следствие на оперативна намеса, свързана с осакатяване на долен крайник. Навежда се и довод за необосновано връщане на исковата молба с оглед обстоятелството, че не може да се даде точна оценка на вредите още с исковата молба. Моли се за отмяна на обжалвания съдебен акт.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната касационна жалба, изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че последната е подадена в законния срок. Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не съдържа релевантен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който да е относим към настоящия процесуален спор.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в съдебния му акт. Произнасянето на съда по действително съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение, представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос, изведено в чл.280, ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното определение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното определение.
Касационният жалбоподател е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Задължението на жалбоподателя по чл.284, ал.1 т.3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към частната касационната жалба. Посоченият от жалбоподателя материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното определение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд решава въпроса за допускане на въззивното определение до касационно обжалване. Обжалваното определение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в частната касационна жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът.
В процесния случай изложението съдържа касационни оплаквания, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното определение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да извежда въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично от касационния жалбоподател. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на релевантен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Поради това въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 807/23.3.2015 год. по ч.гр.д. №677/2015 год. по описа на Софийския апелативен съд, г.к., 2 състав, в частта с което е потвърдено определение №26304/22.12.2014 г. по гр.д.№18081/2014 г. по описа на Софийски градски съд, I г.о., I – 16 състав, в частта, с която е върната исковата молба, вх.№134363/13.11.2014 г. по предявените от А. Р. И. против МБАЛ [фирма] – С., искове за имуществени вреди и пропуснати ползи, по частна касационна жалба, вх.№5170/20.4.2015 г., подадена от ищеца А. Р. И. от [населено място], приподписана от адв. С..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: