3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№158
Гр.София, 23.02.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 480 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Н. С., [населено място] срещу решение № 13/14.01.2011г., постановено по в.т.д.№ 608/2010г. от Варненския апелативен съд, в частта, с което частично е отменено решение № 350/12.07.2010г. по т.д.№ 497/09г. на Варненския окръжен съд и е отхвърлен искът й против [фирма], [населено място] за заплащане на сумата от 80 евро, равна на разликата над дължимите 300 евро до присъдените 380 евро, представляващи договорна неустойка за забава за периода 01.03.2009г. – 30.04.2009г. съгласно анекс от 14.07.2008г. към договори за строителство и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете за присъждане на неустойка над сумата от 3100 евро до 14000 евро по отношение предаването в завършен вид по същия договор на офис 1 и офис 2, над сумата от 300 евро до 1742 евро за магазина и над сумата от 1350 евро до 6433.60 евро за офис 4.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че се дължи уговорената неустойка за забава в изпълнението на задължението за предаване на обекти в завършен, но е намалил същата на основание чл.92, ал.2 ЗЗД. Възражението на ищцата – настоящ касатор, че следва да се приравни на търговец по чл.1, ал.1, т.14 вр. ал.3 ТЗ и съответно да се приложи разпоредбата на чл.309 ТЗ, е счетено за неоснователно. Изложени са съображения, че придобиването в рамките на два месеца на няколко имота с търговски характер не може да се квалифицира като постоянна търговска дейност, както и поради недоказаност на обстоятелството, че ищцата е формирала предприятие, чийто предмет и обем на действията изисква делата й да се водят по търговски начин. Като допълнителен аргумент решаващият състав е посочил и че съгласно с нормата на чл.309 ТЗ, не може да се намаля неустойка по търговска сделка между търговци, т.е. лица, които безспорно притежават това качество, без да се налага установяването на посоченото обстоятелство инцидентно при всеки възникнал спор. Неустойката е намалена, след като размерът й е съпоставен с реално претърпените вреди и е присъдена сума, равняваща се приблизително на двойния размер на наемната цена, определена от вещото лице за два месеца забава.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
По въпросите: за приложението на нормата на чл.287 ТЗ в хипотезата на чл.309 ТЗ, за възникване на състоянието на “търговец” за физическите лица и за значението на понятието “търговец” – като фактическо състояние или вписано обстоятелство с оглед на тълкуването на нормата на чл.309 ТЗ, е налице практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК. В Решение № 194/30.11.2009г. по т.д.№ 223/09г. на ІІ т.о. е даден отговор на поставените въпроси, като решението е подробно коментирано в мотивите на въззивния съд. Обжалваният акт съответства на практиката на ВКС, която се възприема и от настоящия съдебен състав.
По въпроса за прекомерността на неустойката съществуват разяснения в мотивите към т.3 на ТР № 1/15.06.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСТК в смисъл, че прекомерността се преценява с оглед на вредите от неизпълнението, като практиката не би могла да се уеднакви по въпроса в какъв размер да се присъди неустойката след намалението й – два или повече пъти в сравнение с действителните вреди.
Право на разноски за производството има ответникът, но не е представен списък по чл.80 ГПК, както и доказателства такива да се направени, поради което не се присъждат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 13/14.01.2011г., постановено по в.т.д.№ 608/2010г. от Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.