4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№158
София09.03.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 966/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № ІІ-19 от 26.05.2011 г. по гр.д.№ 8/2011 г. на Окръжен съд – Бургас, в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на Т. В. Р., от [населено място], Руска федерация, сумата 14 437.11 лева- левова равностойност на 7 737 лв., представляваща дължима неустойка по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 24.04.2008 г., както и в частта за присъдените разноски по делото.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на решението поради присъждане на недължима неустойка. Твърди, че договорната неустойка по чл.7 от предварителния договор обезпечава единствено неизпълнението на задължението на продавача по предаване на обекта, но не и по въвеждането на сградата в експлоатация. Не се споделя становището на въззивната инстанция за неоснователност на възражението за прихващане с вземане в размер на 21 712.96 лв. – неустойка за забава за плащане на първа и четвърта вноска от продажната цена на недвижимия имот. По съображения в жалбата се иска отмяната на атакуваното решение и отхвърляне на исковата претенция, като неоснователна или поради прихващане с насрещното вземане, с присъждане на разноски.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по значим материалноправен въпрос, свързан с тълкуване на клаузите на процесния предварителен договор в съответствие с критериите по чл.20 ЗЗД, като е налице позоваване на следните съдебни актове: решение по в.гр.д.№ 9/2011 г. на Окръжен съд – Бургас, решение по в.гр.д. № 31/2011 г. на Апелативен съд – Б., решение № 245/18.03.2005 г., ВКС, ІІ т.о и решение № 451/19.01.2004 г., ВКС, ІІ т.о.
Ответникът по касация – Т. Р., чрез процесуалния си пълномощник, счита искането за допускане до касационно разглеждане на делото за неоснователно, а по същество поддържа доводи за правилност на въззивното решение. Отговорът по чл.287 ГПК е подаден и от името на останалите двама ищци – В. Р. и В. Осадчая, но първоинстанционното отхвърлително решение по отношение на тях е влязло в сила.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, решаващият състав на Окръжен съд – Бургас е приел за доказано наличието на валиден предварителен договор за покупко-продажба на самостоятелен обект в изграждаща се жилищна сграда в [населено място], при уговорено плащане на продажната цена на отделни вноски. Преценявайки обективираното в договора, въззивният съд е счел за безспорно задължението на продавача за въвеждане на сградата в експлоатация до края на м.април 2009 г., както и задължението за прехвърляне на собствеността върху обекта в срок след 28.02.2009 г. Тълкувайки договорните клаузи, съдебният състав е направил извод, че предвидената санкционна неустойка по чл.7 от договора касае именно неизпълнението на задължението на дружеството да въведе обекта в експлоатация, тъй като предаването му за ползване става именно по този начин. Обсъждайки представения по делото нотариален акт за прехвърляне на правото на строеж за изграждане на самостоятелния обект, предмет на предварителния договор, съдът е застъпил становище, че по този начин продавачът не е изпълнил задължението си за прехвърляне право на собственост върху обекта, нито пък са налице данни сградата да е снабдена с Акт 16, съответно дружеството-продавач да е изпълнило своето задължение да въведе сградата в експлоатация до м.април 2009 г.
Като неоснователни са преценени доводите на ответното дружество за нищожност на неустоечната клауза поради липса на краен срок за начисляване на неустойката. В мотивите към решението са изложени подробни съображения както за изискуемостта на вземането, така и за начина на определянето му по размер.
Въззивният съд е отхвърлил, като неоснователно, възражението за прихващане с претендирана от дружеството неустойка за незаплащане на четвърта вноска от продажната цена по съображения, че сумата в размер на 2 735 евро не е изискуема.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Несъмнено, поставеният от търговското дружество – касатор въпрос е значим за изхода на делото, тъй като решаването му е обусловило уважаването на предявения иск по чл.92 ЗЗД. Видно от мотивите към решението, въззивният съд е тълкувал процесния предварителен договор в съответствие с въведените в чл.20 ЗЗД кумулативни критерии. Липсват данни, от които би могъл да се направи извод за прилагане на тези критерии по начин, несъответстващ и на дадено от ВКС задължително тълкуване по приложението на посочената материалноправна норма – така напр. решение по т.д.№ 761/2008 г. на ВКС, ТК, І т.о., постановено по новия съдопроизводствен ред. От друга страна, от съдържанието на изложението на основанията за достъп до касация, не може да се направи категоричен извод, че искането за допускане на обжалването е обосновано с несъобразяване, респ. неприлагане на критериите за тълкуване. Всъщност, касаторът поддържа доводи за неправилност и необоснованост на изводите, до които е достигнал съда в резултат на тълкуването. Тези доводи обаче не могат да се преценяват в рамките на производството по селекция на касационните жалби, тъй като изводите на съда, изведени след надлежно проведено тълкуване на договорни клаузи, са в резултат на същинската правораздавателна дейност на въззивната инстанция. Правилността на последните не може да се преценява в рамките на производството по чл.288 ГПК, нито пък искането за достъп до касация би могло да се мотивира с твърдяна неправилност на тези изводи, в какъвто смисъл са и задължителните указания по приложение на процесуалния закон, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Независимо от горното, като недоказано следва да се прецени и допълнителното изискване по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, а именно – даденото от въззивния съд разрешение да е в противоречие с дадено разрешение на същите въпроси в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или в решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК. Липсват данни за влизането в сила на представените от касатора въззивни решения, а касационните решения не могат да се преценят като относими, тъй като направените от съответните съдебни състави на ВКС правни изводи по отделните дела, са в резултат на преценка на специфични за всяко дело обстоятелства и конкретни договорености между страните. Липсват данни, въз основа на които да се приеме за доказано твърдението на касатора за противоречиво разрешаване на поставения правен въпрос, свързан с критериите за тълкуване на договорите, с цел разкриването на действителната воля на страните. Дори и да е съществувало такова противоречие по приложение на чл.20 ЗЗД, то следва да се приеме за преодоляно, предвид цитираната по – горе задължителна за съдилищата практика на ВКС.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № ІІ-19 от 26.05.2011 г. по гр.д.№ 8/2011 г. на Окръжен съд – Бургас.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: