3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 158
гр. София, 08.04.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на четиринадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч. гр. дело № 87/2019 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, вр. с чл. 248 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 5740/15.11.2018 г. по регистъра на АС /Апелативен съд/ – Велико Търново, подадена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН“ ЕАД, [населено място] против определение № 380 от 05.11.2018 г. по ч. гр. дело № 384/2018 г. на АС – Велико Търново, с което е отхвърлена молбата на частния жалбоподател за допълване на същото определение в частта за разноските.
Ответникът Н. Л. Г. представя становище, с което оспорва искането за разноски.
ВКС /Върховен касационен съд/, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е частично основателна, поради следните съображения:
С определение № 318 от 21.09.2018 г. по ч. гр. дело № 384/2018 г. на АС – Велико Търново, чието допълване се иска, е потвърдено определение № 574 от 29.05.2018 г. по ч. гр. дело № 311/2018 г. на ПОС /Плевенски окръжен съд/, с което е върната подадената от Н. Л. Г. частна жалба като нередовна и недопустима и производството по делото е прекратено.
С обжалваното определение № 380 от 05.11.2018 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК, съдът е констатирал, че с горното определение не е присъдил разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника по частната жалба, въпреки наличието на изрично искане в подадения отговор. Счел е, че молбата по чл. 248 ГПК, вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК е неоснователна, тъй като обжалването е вторично производство, като правото на страните да претендират и получат разноски е обвързано с наличието на акт на съда за решаване на делото по същество или неговото прекратяване. Поради това съдът е приел, че в полза на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН“ ЕАД, [населено място] не се дължи възнаграждение за юрисконсулт.
Определението е неправилно.
Всяка от страните в процеса е отговорна за направените разноски, в случай че постановеният от съда правен резултат по изхода на спора е неблагоприятен за нея, като съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва разглеждането на делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Даденото от апелативния съд стеснително тълкуване на правната норма, е неправилно. С определение № 318 от 21.09.2018 г. по ч. гр. дело № 384/2018 г. на АС – Велико Търново се поставя край на производството по обжалване на определение № 574 от 29.05.2018 г. по ч. гр. дело № 311/2018 г. на ПОС и се постановява от въззивния съд краен акт, поради което страната, в чиято полза е разрешен процесуалноправния спор има право да претендира заплащане на направените от нея разноски в производството. Като е приел неоснователност на молбата по чл. 248 ГПК апелативният съд е постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено и вместо него трябва бъде постановено друго, с което молбата по чл. 248 ГПК на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН“ ЕАД, [населено място] следва бъде частично уважена. Юрисконсултско възнаграждение в полза на дружеството се определя по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от НЗЗПП /Наредба за заплащането на правната помощ/. Съгласно тези норми в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако са били защитавани от юрисконсулт. В случая е установено, че дружеството е защитавано от юрисконсулт – В. В. – Х.. Размерът на дължимото възнаграждение, определен по реда на чл. 37 ЗПП, с препращащата към чл. 25, ал. 1 НЗЗПП норма на чл. 37 ЗПП е от 100 лв. до 300 лв. и се определя от съда в зависимост от вида и количеството на извършената от пълномощника дейност. В случая производството е приключило с потвърждаване на определението на окръжния съд и защитата на дружеството се свежда до представения отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК, в който накратко са изложени съображения за неоснователност на частната жалба, като така реализираната процесуална дейност, в която е обективирана защитата на дружеството се характеризира с ниска степен на сложност на въпросите и на дадените по разглеждането им разрешения. Поради това настоящият състав на ВКС намира, че възнаграждението следва да се определи по чл. 25, ал. 1 НЗЗПП в предвидения минимум от 100 лв.
Разноски в настоящата инстанция не следва да бъдат присъждани. Съгласно трайната практика на ВКС, която настоящия състав споделя, производството по чл. 248 ГПК, във връзка с което се развива настоящото обжалване, не е самостоятелно производство, а продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски. То е способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски, без да се обжалва по същество съдебният акт. Поради това не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в процеса относно разноските, за страната, инициирала производството по чл. 248 ГПК /в този смисъл са разрешенията в определение №76/14.02.2019 г. по ч.гр.д. № 4562/2018 г. на ВКС, III г.о. и в цитираните в него определения на ВКС/.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 380 от 05.11.2018 г. по ч. гр. дело № 384/2018 г. на Апелативен съд Велико Търново, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ДОПЪЛВА определение № 318 от 21.09.2018 г. по ч. гр. дело № 384/2018 г. на Апелативен съд Велико Търново в частта за разноските, както следва:
ОСЪЖДА Н. Л. Г. да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН“ ЕАД, гр. Плевен сумата 100 лева, разноски за производството по ч. гр. дело № 384/2018 г. на Апелативен съд Велико Търново.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 248 ГПК, подадена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН“ ЕАД, гр. Плевен в останалата част, за присъждане на разноски над уважения размер до пълния предявен размер, както и искането за присъждане на разноски за настоящето производство по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: