О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 158
София, 19.02.2009 год.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и девета година, в състав:
Председател: Таня Митова
Членове: Емил Томов
Иванка Ангелова
като изслуша докладвано от съдията Ангелова гр.д. № 4961 от 2008 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Х. С. от гр. С. срещу въззивно решение на Софийски градски съд,ІІ-б състав, постановено на 24.03.2008г. по гр.д. № 1918/2007г. Като основание за допускане на касационно обжалване сочи разпоредбата на чл.280, ал.1,т.1 и т.3 от ГПК. Като съществен материалноправен въпрос, разрешен в противоречие с практиката на ВКС и по-конкретно с ТР №1/2004г.на ВКС и който е от значение за точното прилагане на закона е за приложимостта на института на „комбини- раната/смесена/ съсобственост” по т.8 от ТР по отношение чл.288,ал.2 от ГПК/отм./.
Ответникът по жалбата П. А. П. в депозирания писмен отговор изразява становище по нейната основателност.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 от ГПК, но не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване по следните съображения:
С обжалваното решение е оставено в сила решението на първоин- станционния съд, в частта, с която допуснатият до делба имот е изнесен на публична продан и е отхвърлена претенцията на Р. Х. С. за поставянето му в нейн дял на основание чл.288,ал.2 от ГПК/отм./. За да постанови този способ за извършване на делбата, въззивният съд е съобразил, че една от предпоставките на чл.288,ал.2 от ГПК/отм./ за поставяне в дял на допуснатия до делба имот е последният да има изцяло характер на семейна имуществена общност, прекратена /както е в случая/ с развода на двамата съделители. Тъй като процесният апартамент не е изцяло семейна имуществена общност, доколкото 1/2 от него принадлежи на сина на страните, е налице смесен характер на съсобствеността, който изключва приложението на чл.288,ал.2 от ГПК/отм./.
На касационно обжалване по реда на чл.290 от ГПК подлежат съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1,т.1 от ГПК само онези въззивни решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС /тълкувателни решения и постановления по определени въпроси/. Формулираният от касатора въпрос в изложението, представено по реда на чл.284,ал.3,т.1 от ГПК, е съществен по смисъла на чл. 280,ал.1 от ГПК, но не е решен в противоречие с практиката на ВКС, и по-конкретно с визираното ТР №1/2004г.на ВКС. Не може да бъде споделен довода на касатора, че по смисъла на т.8 от тълкувателното решение единствено по отношение възлагателната претенция по чл.288,ал.3 от ГПК/отм./ е прието, че смесената съсобственост изключва възлагането на неподеляемото жилище и делбата следва да се извърши чрез изнасяне на публична продан по реда на чл.288,ал.1 от ГПК/отм./ Действително в т.8 от решението, даващо задължителни указания как да се извърши делбата в случай на смесена съсобственост, е коментирана хипотезата на чл.288,ал.3 от ГПК/отм./, но това е по-скоро като пример и като доразвитие на тезата, поддържана в предходната т.7 от изложението. Няма никакво съмнение и в този смисъл практиката на ВКС е категорична и ясна, че т.8 от ТР е приложима и по отношение претенцията за възлагане по чл.288,ал.2 от ГПК/отм./, т.е. една от предпоставките за основателност на искането е съсобствеността върху допуснатият до делба имот да бъде единствено и изцяло в резултата на прекратена семейна имуществена общност.
Не е налице основание и по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Следва да се има предвид, че точното прилагане на закона по смисъла на чл.280, ал.1,т.3 от ГПК е насочено към отстраняване на противоречива практика и е един от аспектите на развитието на правото, което може да се реализира при точното прилагане на правните норми. Развитие на правото ще е налице в случай, че произнасянето по съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона, който ще доведе до отстраняване на непълнотата, неяснотата или противоречията на самия закон, или когато се изоставя едно тълкуване на закона за да се възприеме друго. Такъв ще е и случая и когато по съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос липсва практика, а по разглеждания въпрос има съдебна практика и яснота, поради което не е налице сочената предпоставка за допустимост на касационното обжалване.
Доколкото съдът е обвързан от сочените в изложението основания за допускане на касационното обжалване, а в случая не са налице хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК, настоящият състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на въззивно решение, постановено на 24.03.2008г. по гр.д. № 1918/2007г., по описа на Софийски градски съд, ІІ-б състав, по касационната жалба на Р. Х. С. от гр. С..
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове:1. 2.