О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 158
София 18.03.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение в закрито заседание на 17.03.2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
търг. дело № 29/2009 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
С оплаквания за неправилност П. Д. Н. от гр. В., ул. “. № 1* вх. “Б”, ап. № 50, е подал касационна жалба против решение № 118/08.07.2008 год. постановено по т. дело № 189/2008 год. на Варненския апелативен съд.
В жалбата и в молба вх. № 4569/29.10.2008 год. се посочва основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І, т. 3 от ГПК. Излагат се съображения, че изтеклата давност не била изчислена правилно, че не е взето предвид признанието направено от ответника в съдебно заседание на 29.03.2005 год. по гр. д. № 308/2003 год. на Б. районен съд и, че следвало да се вземе предвид и правилото наложено от европейското право, да бъде приоритетно прилагано изискването за справедливост пред изискванията на процесуалния закон.
Ответникът по касация – Кооперация “З” от село Б., Община Б., не е подал отговор по реда на чл. 287 ал. І ГПК.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, но независимо от това въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване, поради следните съображения:
Въззивният съд е приел, че обективно съединените искове за присъждане на сумите 13420,00 лв. и 6374,60 лв., представляващи незаплатена наемна цена, и мораторни лихви в размер на 6169,60 лв. и 2930,42 лв., са погасени по давност съгласно чл. 111 б. “в” ЗЗД, тъй като искът е предявен на 08.09.2006 год., а изискуемостта е настъпила на 3.11.2002 год.
ВАС е приел, че предявяването на частичен иск за вземането по което е било образувано гр. д. № 308/2003 год. на Б. районен съд, не прекъсва теченето на давността.
Съгласно чл. 280 ал. І т. 3 от ГПК за да се допусне касационно обжалване на въззивно решение трябва съдът да се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
В процесния случай въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, тъй като приетото, че исковите претенции са погасени по давност е от значение за изхода на спора, но независимо от това не е налице соченото от касатора основание по чл. 280, ал. І, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива практика и е един от аспектите на развитие на правото, което може да се реализира при точното прилагане на правните норми. Развитие на правото ще е налице в случай че произнасянето по съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълнотота, неяснотата, или противоречията на самия закон, или когато се изоставя едно тълкуване на закона за да се възприеме друго. Такъв ще е случая и когато по съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос липсва практика, а по процесния въпрос има съдебна практика и яснота.
В трайната си практика ВКС е приемал, че частично предявеният иск не прекъсва теченето на давността за останалата непредявена част от вземането и, че признанието на вземането от длъжника като основание за прекъсване на давността по чл. 116 б. “а” ЗЗД трябва да има за предмет самото вземане, а не фактическия състав от който то произхожда, поради което в процесния случай макар и съдът да се е произнесъл по съществен въпрос, не е налице сочената предпоставка по чл. 280 ал. І т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
Доводът на касатора, че за допускане на касационното обжалване било от значение и наложеното от европейското право приоритетно разбиране да се прилага изискането за справедливост пред изискванията на процесуалния закон, не може да бъде споделен от настоящият състав на ВКС ІІ т. о., тъй като справедливостта е въплътена в закона, а спазването на последния гарантира и справедливост за правните субекти при съдебно разрешаване на спорни техни правоотношения.
Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 118/08.07.2008 год. постановено по т. дело № 189/2008 год. на Варненския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :