О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Nо 158
София, 19.12. 2008 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на шестнадесети декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. N 572/2008 г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. У. /Nature‘s workshop Ltd., Австралия, ч. адвокат М, срещу решение № 2* от 23.05.2008 г. по дело № 1098/2007 г. на Пловдивски апелативен съд, в частта, с която е оставено в сила постановеното от Пловдивски окръжен съд решение № 154 от 01.06.2007 г. по т. д. № 227/2006 г. за отхвърляне на предявения от дружеството-касатор срещу Е. “Б”, гр. П. иск по чл. 82 ЗЗД за сумата 21 520 лв., представляваща част от общо претендираната сума 273 510 лв. – обезщетение за пропуснати ползи от неизпълнение на договореност за доставка на 4 500 кг суха лавандула, реколта 2004 година.
В касационната жалба са развити подробни съображения за неправилност на въззивното решение поради допуснати нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост. Твърди се, че съдът не е обсъдил събраните по делото доказателства, установяващи цената, на която се реализира сухата лавандула в Австралия и която именно би представлявала печалба за ищеца при изпълнение на процесната сделка, както и че неправилно е приел липса на сигурност относно потенциалното увеличение на имуществото на ищеца при успешна реализация на договореното количество лавандула.
В молба-приложение към касационната жалба касаторът поддържа, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допустимост на касационното обжалване, тъй като в обжалваната му част въззивното решение е постановено в противоречие с решение № 2056/1959 г. на Върховен съд и с решение № 622/2005 г. на ВКС, І т. о.
С разпореждане от 22.07.2008 г. на касатора са дадени изрични указания за „ясно изложение на основанията по чл. 284, ал.3 ГПК”. В отговор на същите, търговското дружество е депозирало молба от 04.08.2008 г., в която повторно е развило съображения за неправилност на атакувания съдебен акт, така както те са изложени и в касационната жалба. В молбата обаче липсват каквито и да било обстоятелства и доводи, касаещи допустимостта на касационното обжалване.
Преди всичко, касаторът не е формулирал съществения въпрос – материалноправен или процесуалноправен, по отношение на който следва да се преценява наличието на една от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Такъв въпрос не би могъл да бъде изведен и от изложените в касационната жалба и допълнителната молба твърдения, тъй като по своята същност тези твърдения представляват оплаквания за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 281 ГПК. Оттук и изводът, че в случая липсва първата задължителна предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, което обосновава недопустимост на касационното обжалване.
Дори и да се приеме обаче, с оглед характера на предявения иск и практиката, на която се позовава касаторът, че съществен в настоящата хипотеза е въпросът за предпоставките за присъждане на обезщетение по чл. 82 ЗЗД, то по отношение на този въпрос не е осъществено поддържаното основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Не може да се счете, че е налице противоречие между въззивното решение /в обжалваната му част/ и цитираните две решения /на ВС и на ВКС/. Изводът, който се налага от мотивите на решение № 2056/1959 г. на Върховен съд, е изводът, до който е достигнал и въззивният съд, а именно – че за да бъде присъдено обезщетение за пропуснати ползи, необходимо е да са събрани доказателства, сочещи недвусмислено, че ако задължението би било изпълнено, ищецът със сигурност би получил целеното увеличение на имуществото си. Що се отнася до решение № 622/2005г., постановено по т. д. № 110/2005 г. на ВКС, то това решение е неотносимо към посочения въпрос, тъй като в него липсва произнасяне по същество по иска с правно основание чл. 82 ЗЗД. Доколкото е бил предявен при условията на евентуалност, след обезсилване на въззивното решение по главния иск, делото е върнато на въззивния съд за разглеждане на този иск по същество, т.е. по него ВКС не се е произнесъл и следователно не е взел становище досежно предпоставките за присъждане на обезщетение за пропуснати ползи.
По отношение на второто поддържано от касатора основание за допускане на касационно обжалване – по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, настоящият състав намира, че същото не следва да бъде обсъждано, тъй като касаторът не е аргументирал становището си защо счита, че поставеният от него съществен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Само по себе си, посочването на законовия текст не представлява изложение на основанието по смисъла на императивната норма на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и не създава за Върховен касационен съд задължение за преценка дали посоченото основание действително е налице.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 2* от 23.05.2008 г. по дело № 1098/2007 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: