1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№159
С., 20.04.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като изслуша докладваното от съдия К. М. ч.гр.д. № 161 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.второ във връзка с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. П. Т., чрез пълномощника й адвокат М. Д., против разпореждане № 1072 от 27.01.2012 г., постановено по гр.д. № 1149/2010 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, V състав, с което е върната на основание чл.286, ал.1, .3 ГПК касационна жалба вх. № 2353/21.01.2012 г. и касационна жалба вх. № 1650/21.01.20120 г. с идентично съдържание, подадени от М. П. Т. срещу решение № 1672 от 21.12.2011 г. по същото дело.
Жалбоподателят счита, че при определяне цената на иска и съответно допустимостта на касационното обжалване съгласно чл.280, ал.2 ГПК, съдът не правилно е приложил чл.44, ал.1, б.”а” и „б” ГПК-отм. вместо чл.69, ал.1 от действащия ГПК.
Ответниците по частната жалба К. Л. Б. и Р. Н. Б. не са изразили становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Второ гражданско отделение констатира, че частната жалба е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С атакуваното разпореждане, въззивният съд, в изпълнение правомощията си по чл.286, ал.1, т.3 ГПК, е констатирал, че по делото е предявен ревандикационен иск при действието на ГПК-отм., като данъчната оценка на целия недвижим имот е 9294.00 лв. и е приел, че съгласно чл.55, ал.1, б.”б” ГПК-отм. цената на иска се изчислява върху една четвърт от данъчната оценка, като ищцата е посочила, че цената на иска е 1852.82 лв. или същата е под установения в чл.280, ал.2 ГПК праг от 5000 лв. Изводите на Варненския окръжен съд са правилни. Съдебното производство е образувано на 31.10.2007 г. и по силата на § 2, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на ГПК при разглеждане на делото в първоинстанционното и въззивното производство са се прилагали правилата на ГПК от 1952 г. /отм./, включително и относно определяне цената на иска. Съгласно чл.55, ал.1, б.”б” ГПК-отм. при искове за собственост цената на иска се определя от ? от данъчната оценка на имота, а ако такава няма – от пазарната му стойност, като съгласно чл.56 ГПК-отм. споровете относно цената на иска се преклудират след първото съдебно заседание по делото. В случая с определение № 17926 от 3.12.2007 г. е определена цена на иска в размер на 1858.82 лв. и по същата не са повдигани спорове в проведеното на 8.10.2008 г. първо съдебно заседание по делото. След като цената на иска е под определения в чл.280, ал.2 ГПК размер, то правилно въззивният съд е установил, че въззивното решение е влязло в сила с постановяването му и е върнал подадената касационна жалба, поради което атакуваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1072 от 27.01.2012 г., постановено по гр.д. № 1149/2010 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, V състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: