О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 159
София, 23.03. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело № 84/2009 година.
Производството е по чл.274, ал.2, изречение второ, във връзка с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба от “Ч” АД – София, против определение №445/30.12.2008 г. по ч.гр.д. №948/2008 г. по описа на Върховния касационен съд, г.к., ІV г.о.
Обстоятелствата по делото са следните:
С определение от 29.02.2008 г. по гр.д. №5736/2008 г. Софийският районен съд, ГК, 76 състав, е отхвърлил молба на “Ч” АД за издаване на изпълнителен лист въз основа на извлечение от сметка, на основание чл.237, б.”к” ГПК/отм./, във връзка с чл.107, ал.1 от Закона за енергетиката, срещу В. С. П. за сумата 2568,70 лева, от които главница в размер на 1910, 40 лева и лихва за забава в размер на 658,30 лева.
С определение №546/18.4.2008 г. по ч.гр.д. №1495/2008 г., по частна въззивна жалба от молителя “Ч” АД – София, Софийският градски съд, в.о., ІІ-Ж състав, е оставил в сила определението на районния съд.
С определение №445/30.12.2008 г. по ч.гр.д. №948/2008 г., по частна касационна жалба от молителя “Ч” АД – София, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., е оставил без разглеждане частната жалба и е прекратил производството по делото.
Съдът е приел, че разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК на обжалване с частна жалба пред ВКС подлежат определения на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби против определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото/т.1/ и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие/т.2/. Изложени са съображения, че определенията по чл.244 ГПК/отм./ не формират сила на пресъдено нещо по отношение на подлежащото на изпълнение вземане и не препятстват тяхната възможност заинтересуваната страна да защити правата си по исков ред, поради което тези определения не могат да се причислят към предвидените в чл.274, ал.3 ГПК и поради което производството е двуинстанционно. Съдът е стигнал до извод че разрешението, дадено в т.5 и т.6 от ТР №1/17.7.2001 г. за този вид съдебни актове запазва действието си и при новата правна уредба.
Срещу определението на Върховния касационен съд, ІV г.о., е подадена частна жалба от молителя “Ч” АД – София, с оплаквания за процесуална незаконосъобразност.
Частният жалбоподател в настоящото производство акцентира в жалбата си на новосъздадената разпоредба на чл.274, ал.3, т.2, хипотеза първа ГПК и застъпва становище, че подадената касационна частна жалба попада в обхвата именно на визираната норма. Моли се за отмяна на обжалваното определение и се иска разглеждането на подадената частна касационна жалба срещу определението на СГС, съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната жалба намира, че същата отговаря на изискванията на чл.274, ал.ал.1 и 2 и чл.275 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е и основателна по следните съображения:
Незаконосъобразно е прието, че обжалваното определение на Софийският градски съд е не попада в хипотезите на чл.274, ал.3 ГПК, тъй като те имат предвид само исковото производство. Текстът на чл.274, ал.3, т.2, предложение първо ГПК очевидно има предвид случаи, които са различни от исковото производство. Изричното посочване във визираната правна норма на “определения, с които се дава разрешение по същество на други производства” в рамките на част втора от ГПК – “О” води до извод, че е допустимо касационното обжалване на определения, които са извън обсега на исковото производство.
Досежно приложението на ТР №1/2001 г. на ОСГК следва да се отбележи, че същото е прието при действието на друг процесуален закон, с коренно различна правна философия от тази на сега действуващия ГПК.
Неправилен е и изводът, че за молителя – частен жалбоподател в настоящото производство, съществува правната възможност по чл.422 ГПК. Приложението на посочената разпоредба е обусловено от наличието на възражение от страна на длъжника, а в случая такова не е налице.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на състав на ВКС, който да се произнесе по същество по частната касационна жалба срещу определението на Софийския градски съд предвид предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
Водим от горните съображения и на основание чл.278, ал.2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение №445/30.12.2008 г. по ч.гр.д. №948/2008 г. по описа на Върховния касационен съд, ІV г.о.
ВРЪЩА делото на състав на Върховния касационен съд, І г.о./бивше ІV г.о./ за разглеждане по същество на частната касационна жалба, вх. №12365/07.5.2008 г., подадена от “Ч” АД – София, против определение №546/18.4.2008 г. по ч.гр.д. №1495/2008 г. по описа на Софийския градски съд, в.о., ІІ-Д състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: