О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 159
гр. София, 26.02.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 4027 по описа за 2017 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 1083 от 28.06.2017 г. по гр. д. № 923/2017 на Варненски окръжен съд е потвърдено решение № 638 от 17.02.2017 г. по гр. д. № 6323/2016 г. на Варненски районен съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 92 ЗЗД вр. с чл. 43 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на [фирма] от 2014 г. за сумата 8150 лева. С въззивното решение са присъдени и законни лихви върху сумата 8150 лева, считано от 06.06.2016 г. до окончателното и изплащане. В решението е прието за установено, че между страните е съществувало валидно облигационно отношение по силата на договор за доставка на електроенергия в имот на ищеца, находящ се в [населено място], [община], [улица]. На 16.03.2011 г. електрозахранването в имота на ищеца е било преустановено по нареждане на ответника поради неплатени суми за консумирана електроенергия. По реда на чл. 410 ГПК на ответника е била издадена заповед за изпълнение и въз основа на изпълнителен лист за съдебно признатите суми, срещу ищеца е било образувано изпълнително дело за принудително събиране на сумата 738,04 лева, съставляващи стойност на незаплатена ел. енергия за периода от м. 10.2009 г. до м. 03.2011 г. Задължението е било изцяло погасено от ищеца с банкови преводи, последния от които на 04.03.2015 г. и производството по изпълнителното дело прекратено с постановление от 03.06.2015 г. С писма от 18.03.2015 г., 26.03.2015 г. и 27.04.2015 г. ищецът е поискал от ответника електрозахранването в имота му да бъде възстановено. Ответникът е отказал да възстанови електрозахранването, за което е уведомил ищеца с писмо от 30.04.2015 г., позовавайки се на непогасени задължения за електрическа енергия за периода от 2008г. до 2010г. в размер на 810,59 лева. Вземането за главница от 803,13 лева и лихви в размер на 479,40 лева е било предявено от ответното дружество по съдебен ред през 2015 г. и претенциите отхвърлени с влязло в сила на 27.01.2016 г. решение по гр.д. № 333/2015 г. на районен съд, [населено място]. Със сила на пресъдено нещо по гр.д. № 7270/2015 г. на Варненски районен съд е било отречено и вземане на ответника за сумата 7,46 лева, представляваща задължение по фактура от 04.04.2015 г. Електрозахранването в имота не е било възстановено до 20.01.2016 г. – извод, формиран въз основа на доказателствата, че в периода от 01.07.2015 г. до 20.01.2016 г. няма отчетено потребление на ел. енергия в обекта. При така установените факти е прието, че ответникът дължи на ищеца неустойка по чл. 34, ал.1 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на [фирма] за периода от 01.07.2015 г. до 20.01.2016 г. в размер на 8150 лева. Крайната дата на периода е съобразена с предявената от ищеца претенция, а началната – въз основа на доказателствата, че към тази дата ответникът е разполагал с информация, че претендираното от него вземане е съдебно оспорено от ищеца, поради което на основание чл. 20, ал. 5 от ОУ на ДПЕЕ е следвало да възстанови снабдяването на имота с ел. енергия. Размерът на присъдената неустойка е определен съобразно обезщетенията, предвидени в чл. 34, ал.1 от ОУ на ДПЕЕ, аналогичен на чл. 43 от ОУ от 2014г., като за разликата до предявения му размер от 12270 лева искът е отхвърлен като неоснователен.
Касационна жалба против въззивното решение в осъдителната му част е постъпила от [фирма], [населено място]. Поддържа се, че въпросът приложима ли е уговорената в чл. 34 от ЕУ на ЕПРП неустойка при прекъсване на електроснабдяването по вина на електроснабдителното дружество в случаите, когато това временно преустановяване е основано на неизпълнение на задълженията на потребителя е разрешен в противоречие с приетото в решение № 9 от 20.02.2014 г. по гр.д. № 4605/2013 г. ІІІ г.о. ВКС. Изложени са доводи, че в противоречие с практиката на Върховния касационен съд е разрешен и процисуалноправният въпрос може ли съдът да игнорира изцяло или отчасти заключението на вещото лице, без да го обсъди с другите доказателства по делото и без да се мотивира за това в постановения съдебен акт. В подкрепа на този доводи са приложени решение № 60 от 25.03.2013 г. по гр.. № 475/2012 г. ІІ т.о. ВКС; решение № 385 от 11.03.2003 г. по гр.. № 1926/2003 г. ІV г.о. ВКС; решение № 324 от 13.07.2011 г. по гр.. № 378/2009 г. І г.о. ВКС и решение № 108 от 16.05.2011 г. по гр.. № 1814/2009 г. ІV г.о. ВКС.
Ответникът по касационната жалба Я. П. Я. я оспорва като неоснователна. Претендира съдебни разноски.
По доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Въпросът как следва да бъде извършена преценката на прието по делото експертно заключение е разрешен съобразно установената съдебна практика, в т.ч. сочените от касатора съдебни решения, съгласно които съдът преценява доказателствената сила на констатациите на вещото лице съобразно тяхната обоснованост, съпоставяйки данните по експертното заключение ведно с всички доказателства по делото. В съответствие с така установената съдебна практика въззивният съд е приел (чрез препращане към мотивите на първоинстанционния съд при условията на чл. 272 ГПК), че електрозахранването не е било възстановено до м. януари 2016 г. съпоставяйки данните по приетите по делото две експертни заключения от 17.12.2016 г. и от 05.01.2017 г., първото изготвено изцяло въз основа на писмени отразявания на ответното дружество, а второто след извършена проверка по отчитанията за действително изразходвана енергия в имота на ищеца в процесния период, излагайки мотиви относно достоверността на отразените в тях обстоятелства.
Основателен е доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по материалноправния въпрос приложима ли е уговорената в чл. 34 от ЕУ на ЕПРП неустойка при прекъсване на електроснабдяването по вина на електроснабдителното дружество в случаите, когато това временно преустановяване е основано на неизпълнение на задълженията на потребителя. Въпросът, обуславящ изхода на правния спор, е разрешен в противоречие с приетото в решение № 9 от 20.02.2014 г. по гр.д. № 4605/2013 г. ІІІ г.о. ВКС, поради което въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване в обжалваната му част при условията на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
В частта, с която предявеният иск е отхвърлен за разликата до предявения му размер от 12270 лева, въззивното решение е влязло в сила при условията на чл. 296, т.2 ГПК.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1083 от 28.06.2017 г. по гр. д. № 923/2017 на Варненски окръжен съд в частта му, с която предявеният от Я. П. Я. от [населено място], [община] против [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 92 ЗЗД вр. с чл. 43 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на [фирма] от 2014 г. е уважен за сумата 8150 лева.
УКАЗВА на касатора [фирма], [населено място] в седмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса по касационната жалба в размер на 163 лева, както и че при неизпълнение на указанията в срок касационната жалба ще бъде върната на основание чл. 286, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 284, ал.3, т.4 ГПК.
При своевременно изпълнение на указанията за внасяне на държавна такса, делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд за определяне дата за разглеждането му открито съдебно заседание с призоваване на страните – [фирма], [населено място] и Я. П. Я. от [населено място], [община].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: