2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 159
гр. София, 04.02. 2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 920 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу решение № 83/22.03.2012 г., постановено по въззивно гр. дело № 22/2012 г. на Великотърновския апелативен съд. С него, като е потвърдено решение № 38/12.10.2011 г. по т.гр. дело № 16/2011 г. на Ловешкия окръжен съд (Л.), общината-жалбоподател е осъдена, на основание чл. 86 от ЗЗД, да заплати на Р. П. С. сумата 23 891.22 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане през периода 04.05.2008 г. – 04.05.2011 г. на главницата 65 100 лв., присъдена с влязло в сила решение по гр. дело № 56/2008 г. на Л., ведно със законната лихва върху главницата от 65 100 лв., начиная от 04.05.2011 г. до окончателното й изплащане.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение.
Ответникът по касационната жалба – ищецът Р. П. С., в отговора си излага становище и съображения, че не е налице соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба; претендира и присъждане на разноските, направени от него за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер 1 000 лв. за настоящата съдебна инстанция.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателя, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване са изведени следните два правни въпроса: 1) материалноправен – дали длъжникът изпада в забава за плащане от момента на получаване на покана за плащане на главницата или е необходимо да се отправи покана за плащане и на мораторната лихва (на обезщетението за забава), считано от получаването на поканата; и 2) процесуалноправен – следва ли да се спре висящо дело, образувано по иск за заплащане на мораторна лихва (обезщетение за забава), при наличие на друго висящо дело, образувано по молба за отмяна на влязлото в сила решение, с което е присъдена главницата. По отношение и на двата правни въпроса, жалбоподателят сочи допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
И. от касатора материалноправен въпрос е включен в предмета на спора по делото, разрешен е от въззивния съд, обусловил е правните му изводи в обжалваното решение и е от значение за изхода спора по делото. За да уважи предявения по делото иск по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, въззивният съд е приел за установено, че с влязло в сила решение по гр. дело № 56/2008 г. на Л. ответната община-касатор е осъдена да заплати на ищеца сумата 65 100 лв., представляваща направени от последния разноски за извършени подобрения в недвижим имот – рибарник, дължими на основание договор за наем на воден обект, както и че по това дело ищецът не е претендирал с исковата молба присъждане на законна лихва върху главницата, както и обезщетение за забава за период до предявяването на иска за главницата. От правна страна апелативният съд е приел, че именно от датата на подаването на исковата молба по гр. дело № 56/2008 г. на Л. – 19.10.2006 г. се дължи мораторна лихва (обезщетение за забава) за неизпълнение на паричното задължение на ответната община. В тази връзка са изложени съображения, че подаването на исковата молба за главното парично задължение има значение на изпратена до длъжника покана и поставя същия в забава, респ. за него възниква отговорността за заплащане на обезщетение за забавата, в какъвто смисъл е трайната съдебна практика.
От горното следва, че изведеният от касатора материалноправен въпрос поначало представлява общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Не е налице обаче наведеното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по този правен въпрос.
Последният е разрешен от въззивния съд при точно приложение на материалния закон, а именно – на разпоредбите на чл. 84, ал. 2 и чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, които са ясни и няма необходимост от тяхното тълкуване – в аспекта на изведения от касатора материалноправен въпрос – чрез постановяване на решение по реда на чл. 290 от ГПК. Даденото разрешение на този материалноправен въпрос с обжалваното въззивно решение е и в пълно съответствие с константната съдебна практика, включително задължителната такава на ВКС. В нея никога не е имало съмнение, че за да изпадне в забава длъжникът по парично задължение и за да възникне за него и акцесорното задължение за заплащане на обезщетение за забавата, е необходимо и достатъчно той да е поканен от кредитора да плати главницата, като значение на такава покана има и исковата молба, с която се претендира присъждане на главницата, без да е необходимо да се отправя покана за плащане и на самата мораторна лихва (на обезщетението за забава). Наличието на тази трайно установена съдебна практика, която се споделя и от настоящия съдебен състав, и която не се нуждае от осъвременяване или от промяна поради изменения в законодателството или на обществените условия, не дава основание да се приеме, изведеният от жалбоподателя материалноправен въпрос да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, още повече, че конкретни доводи в тази насока изложението на общината-касатор не съдържа (в тази връзка виж и т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
И. от жалбоподателя процесуалноправен въпрос не е от значение за изхода на правния спор по делото. Действително, с определения от 28.02.2012 г. и от 19.03.2012 г. апелативният съд двукратно е оставил без уважение исканията на ответната община-касатор за спиране на въззивното производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК – до приключване на производството по подадена от нея до ВКС молба за отмяна на влязлото в сила решение по гр. дело № 56/2008 г. на Л., с което е присъдена главницата в размер 65 100 лв. С решение № 217/27.06.2012 г. по гр. дело № 497/2012 г. на ВКС, ІІІ-то гр. отд., обаче, тази молба за отмяна на влязлото в сила решение е оставена без уважение. Поради това, нито е налице основание за спиране на настоящото касационно производство, каквото искане е направено с касационната жалба, нито изведеният процесуалноправен въпрос има някакво значение за крайния изход на делото. Той би имал такова, само ако по молбата на касатора ВКС бе отменил влязлото в сила решение, с което е присъдена главницата.
По горните съображения, процесуалноправният въпрос, изведен в изложението на жалбоподателя, не представлява общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение (в тази връзка виж и т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
С оглед гореизложеното, – тъй като не са налице наведените от общината-жалбоподател основания за допускане на касационното обжалване на решението на въззивния съд, касационното обжалване на същото не следва да се допуска.
Предвид крайния изход на делото, на основание чл. 81, във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК, касаторът-ответник дължи и следва да бъде осъден да заплати на ищеца, претендиарните и направени от последния разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за защита пред настоящата съдебна инстанция по делото, в размер 1 000 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 83/22.03.2012 г., постановено по въззивно гр. дело № 22/2012 г. на В. апелативен съд;
ОСЪЖДА [община] да заплати на Р. П. С. сумата 1 000 лв. (хиляда лева) – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.