4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 159
С., 09.03.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на първи март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч.т.д. № 25/2012 г.
Производството е по 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по съвместна частна касационна жалба на А. С. Б. и Д. Ан Б., граждани на Великобритания, срещу определение № 1404 от 01.08.2011 г. по ч. гр. д. № 2546/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, Гражданско отделение, І-11 състав протоколно определение от 14.06.2011 г. за прекратяване на производството по гр. д. № 7440/2009 г., образувано по предявените от А. С. Б. и Д. Ан Б., граждани на Великобритания срещу [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място] искове с правно основание чл. 55, ал. 1 и чл. 92 ЗЗД.
Частните касатори поддържат, че атакуваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изразяват несъгласие с начина, по който въззивният съд е тълкувал разпоредбата на чл. 637, ал. 3 ТЗ, като застъпват становището, че невключването на вземанията, предмет на спряното по реда на чл. 637, ал. 1 ТЗ исково производство, в изготвения от синдика списък на приетите вземания е напълно достатъчен, за да бъде възобновено същото. Според частните касатори, решаващият състав неоснователно е съобразявал обстоятелства, които не са предвидени в закона като предпоставки за възобновяване на спряното производство, а именно – дали спорните вземания са били предявени от ищците в производството по несъстоятелност.
Именно с въпроса, следва ли да е предявено вземането, предмет на висящ исков процес, за да се възобнови спряното на основание чл. 637, ал. 1 ТЗ исково производство, частните касатори обосновават и допускането на касационния контрол, като поддържат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. В подкрепа на твърдението си за противоречие с практиката на ВКС и за противоречие в съдебната практика представят актове на ВКС, постановени по реда на отменения ГПК, а също и едно определение /№ 272 от 13.04.2010 г. по ч. т. д. № 188/2010 г. на ІІ т. о./, постановено по реда на чл. 274, ал. 3 от действащия ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място] – не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което е прекратено производството по предявените от А. С. Б. и Д. Ан Б., граждани на Великобритания срещу [фирма] искове с правно основание чл. 55 и чл. 92 ЗЗД, въззивният съд е приел, че не е изпълнено общото изискване за продължаване на това производство след спирането му по реда на чл. 637, ал. 1 ТЗ, а именно – вземанията, предмет на висящия исков процес, да са предявени в откритото по отношение на ответното дружество производство по несъстоятелност. Поради това е преценил като ирелевантен фактът, че тези вземания не фигурират в списъка на приетите от синдика вземания или в одобрения от съда списък по чл. 692 ТЗ.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Безспорно, заявеният от частните касатори въпрос е от значение за изхода на конкретното дело, но по отношение на него не е осъществено нито едно от поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
На първо място, недоказано е твърдението за съществуващо противоречие в съдебната практика по поставения въпрос. Такъв извод не би могъл да бъде направен от представените с изложението по чл. 284, ал. 3, т 1 ГПК актове на ВКС. Една част от тези актове са напълно неотносими към значимия за делото въпрос, тъй като касаят исковете по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, по отношение на които разпоредбата на чл. 637, ал. 1 ТЗ е счетена за неприложима /определение № 114/2004 г. на ВКС, І т. о.; определение № 100 от 17.03.2004 г. по ч. гр. д. № 53/2004 г. на ІІ т. о./. Другата част – решение № 2052 от 06.01.2006 г. на ІІІ г. о.; решение № 1968 от 25.02.2004 г. по гр. д. № 510/2003 г. на ІV г. о. и определение № 272 от 13.04.2010 г. по ч. т. д. № 188/2010 г. на ІІ т. о. – не касаят идентични с настоящия случаи. Що се отнася до определение № 1829 от 16.11.1998 г. по гр. д. № 1441/1998 г. на V г. о., същото, освен, че е постановено във връзка със специалното производство по банкова несъстоятелност, не може да се счита и за актуална съдебна практика. Такава практика, и то имаща задължителен за долустоящите на ВКС съдилища характер, съгласно указанията по т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, представлява решение № 91 от 15.07.2009 г. г. по т. д. № 19/2009 г. на ВКС, І т. о. В същото е прието, че предпоставките, при наличието на които се възобновява спряното по реда на чл. 637, ал. 1 ТЗ исково производство, са: предявеното вземане да не е включено в списъка на приетите от синдика вземания или да не е включено в одобрения от съда списък по чл. 692 ТЗ, която последна хипотеза ще е налице, когато срещу прието и включено в списъка на синдика вземане бъде подадено възражение по реда на чл.690 ТЗ и с определението на съда е изключено от списъка на приетите вземания. Следователно, всички разгледани от ВКС хипотези, при които се възобновява спряното по реда на чл. 637, ал. 1 ТЗ исково производство, предпоставят вземането, предмет на спряното производство, да е било предявено в производството по несъстоятелност, т. е. предявяването на вземането, предмет на спряното производство, е абсолютно задължително условие за възобновяване на същото. Именно в този смисъл е и приетото от въззивния съд в обжалваното определение.
Поради изложените съображения, следва да се счете, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване на въззивния акт нито на основанието по т. 1, нито на основанието по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 1404 от 01.08.2011 г. по ч. гр. д. № 2546/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: