3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 159
Гр.София, 05.03.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Костадинка Недкова
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 2213 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 18/07.01.2013г., постановено по т.д.№ 387/10г. от Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение от 21.05.09г. по т.д.№ 902/08г. на Врачанския окръжен съд за осъждане на касатора да заплати на [фирма] [населено място] сумата от 50625 лв., представляваща стойността на извършените пробивно-взривни работи по договор от 01.03.2004г. и сумата от 19390.81 лв. – обезщетение за забава за периода 16.06.04г. – 16.06.07г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните е възниквало договорно отношение, по силата на което ищецът по иска – настоящ ответник по жалбата е извършил пробивно – взривни работи по разширението на водната деривация на обект „ВЕЦ – И. – реконструкция”, [населено място]. Изложени са съображения, че писменият договор за изработка от 01.03.04г. не е подписан от управителя на възложителя, но същият е присъствал на обекта и е знаел за извършваните работи. Според състава на апелативния съд липсва противопоставяне на търговеца по смисъла на чл.301 ТЗ, а работата е приета от ръководителя на обекта Ш., който е бил натоварен за това от управителя на [фирма]. Решаващият извод на съда е, че работата е приета от лице с представителна власт, учредена от възложителя, поради което се дължи претендираното възнаграждение. Изрично въззивният съд е посочил в мотивите, че с оглед на възражението на възложителя по договора за допуснати нарушения на процесуалните правила от първоинстанционния съд, са събрани поисканите от въззивника доказателства и са обсъдени наведените възражения.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Касаторът поставя въпроса: При извършени процесуални нарушения от първоинстанционния съд, свързани с ограничаване възможността на ответника да направи своевременно своите възражения срещу иска, прилага ли се нормата на чл.266, ал.3 ГПК както по отношение на въззивника, така и по отношение на въззиваемия, който е имал възможност да сочи и да представя в срок доказателства, или относно последния важи общото правило на чл.266, ал.1 ГПК? Въпросът е въведен предвид на допуснатия от въззивния съд разпит на свидетели, поискани от въззиваемия, въз основа на чиито показания съдът е приел, че извършената работа е приета от лице с представителна власт.
След депозиране на касационната жалба е прието ТР № 1/09.12.2013г. по тълк.д.№ 1/13г. на ОСГТК на ВКС, според което, когато във въззивната жалба или отговора страната се позове на допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания, което по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК е извинителна причина за допускането на тези доказателства за първи път във въззивното производство. В случая, ангажираните от въззиваемия доказателствени средства са във връзка с наведените възражения във въззивната жалба, поради което съставът на апелативния съд е приел, че събирането им не е преклудирано с оглед на допуснатите от първоинстанционния съд нарушения на процесуалните правила по връчване на преписа от исковата молба. При направени възражения с въззивната жалба, че договорът за изработка и приемо-предавателния протокол за приемане на работата не са подписани от управителя на дружеството – възложител и събрани доказателства за установяване на твърдените факти по тези възражения, ограничения за ангажиране на доказателства от ответника по въззивната жалба за опровергаването им не са налице.
По тези съображения на поставения от касатора правен въпрос е даден отговор в задължителна практика на ВКС, въззивното решение съответства на тази практика, поради което касационното обжалване не са допуска.
Право на разноски за производството има ответникът по касационната жалба, който е представил списък по чл.80 ГПК. Претендира се сумата от 2500 лв. за адвокатско възнаграждение по приложен договор за правна помощ. Видно от договора уговореното възнаграждение е платимо по банков път, но не са представени доказателства за заплащането му. Съгласно т.1 на ТР № 6 от 06.11.2013г. по тълк.д.№ 6/2012г. на ОСГТК на ВКС при непредставяне на доказателства за заплащане на адвокатското възнаграждение по договора за правна помощ, същото не се присъжда като направени по делото разноски.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 18/07.01.2013г., постановено по т.д.№ 387/10г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.