О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 159
София, 08.03.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори март през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 90 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 от ГПК, във връзка с чл. 274 ал. 2 изр. първо от ГПК.
Образувано е по частната жалба на Сдружение “Клуб за з. на и. на населението” със седалище и адрес на управление в гр. С., представлявано от В. И. В. , против разпореждане без номер от 29 юли 2009 г., постановено по ч.гр.д. № 601 по описа на апелативния съд в гр. С. за 2009 г., с което е върната частната жалба на Сдружение “Клуб за з. на и. на населението” против разпореждане без номер от 25 май 2009 г. по същото частно гражданско дело за връщане на частната жалба на частния жалбоподател срещу определение № 424 от 9 април 2009 г. по същото частно гражданско дело.
В частната жалба се сочи, че искането на съда да се заплаща предварително такса за съдебно производство и да се заплаща предварително на адвокат за приподписване на въззивни жалби, е неправилно, защото по исковете за обезщетение по реда на ЗОДОВ е въведена проста такса, както е посочено и в отговор на запитване на частния жалбоподател от страна на Министерството на правосъдието; частният жалбоподател внесъл 25 лева такса; прави се искане за предоставяне на правна помощ за приподписване на касационната жалба.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275 ал. 1 от ГПК и е допустима.
За да постанови атакуваното разпореждане съдът приел, че частната жалба следва да се върне, защото не били изпълнени изискванията за внасяне на държавна такса.
Относимите обстоятелства по делото са следните:
Частният жалбоподател предявил иск за заплащане на обезщетение от 100000 лева, определен от него като такъв по чл. 1 ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Първостепенният Софийски градски съд счел иска за недопустим и прекратил производството по делото. Въззивният апелативен съд в гр. С. потвърдил определението на СГС. Частната жалба срещу разпореждане на същия въззивен съд за връщане на частна касационна жалба е подадена на 23 юни 2009 г. На 26 юни 2009 г. въззивният съд констатирал, че не е внесена държавна такса от 15 лева и указал на частния жалбоподател да внесе дължимата такса. На 7 юли 2009 г. частният жалбоподател получил съобщение за констатираната нередовност на неговата жалба. Данни за внесена държавна такса след получаването на съобщението в кориците на делото липсват.
Атакуваното разпореждане е правилно.
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс определя проста държавна такса в изключително нисък размер по искове за обезщетение по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, предвид осигуряването на лесен достъп до съдебна з. по обхванатия от закона кръг граждански правоотношения. Чл. 18 ал. 3 от ГПК дава разрешение за размера на таксите, внасяни от страните по искове по ЗОДОВ при въззивно и касационно обжалване и при предявяване на молба за отмяна. Посоченият текст обаче не обхваща случаи на съдебни производства извън инстанционното исково производство и производството по отмяна по реда на чл. 303 и сл. от ГПК. За частните жалби дори и във връзка с искове по ЗОДОВ, не е предвидено изключение от общото правило на чл. 19 от Тарифата. Затова, като е указал на частния жалбоподател, че дължи внасянето на държавна такса от 15 лева за частното касационно производство, въззивният съд е действал законосъобразно.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд на Републиката, гражданска колегия, състав на четвърто отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане без номер от 29 юли 2009 г., постановено по ч.гр.д. № 601 по описа на апелативния съд в гр. С. за 2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: