Определение №159 от по гр. дело №1209/1209 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

          О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
                                        № 159
 
                     София, 19.02.2010 год.
 
 
                    В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А
 
 
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети февруари през две хиляди и десета година, в състав:
 
                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
                                           ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
                                                                  ВЕСЕЛКА МАРЕВА
 
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1209 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Ф. В. К. против решение от 16.04.2009 г., постановено по гр.д. № 58 по описа за 2009 г. на Окръжен съд Ш. , с което е оставено в сила решение № 762 от 28.10.2008 г. по гр.д. № 1810/2003 г. на Районен съд Ш. за отхвърляне на предявения от Ф. В. К. против „Л” ЕО. , гр. Ш. и „Я” О. , гр. Ш. ревандикационен иск по отношение ? ид.ч. от дворно място, цялото от 403 кв.м., съставляващо УПИ * в кв.231 по плана на гр. Ш. и същото решение е обезсилено в частта, с която е разгледан ревандикационния иск против Х. Х. Х., А. Н. Р., С. Я. А. , К. Я. Г., В. В. Г. , Ж. В. Ж., М. К. Н. , В. И. Т., Я. И. Я. и Р. Я. в качеството й на Е. „Н”, както и в частта, с която са отхвърлени искожвете по чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД и иска по чл.109 ЗС.
Ответникът по касационната жалба Д. В. Г. оспорва наличието на основание по чл.280, ал.1 ГПК, а останалите ответници не са изразили становище по допускането на касационно обжалване.
За да обезсили първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че ревандикационния иск е разгледан и против лица срещу които не е предявен, исковата молба по чл.109 ЗС е нередовна и липсва правен интерес от прогласяване нищожността на атакуваните сделки, доколкото твърдените обстоятелства се явяват част и следва да бъдат обсъдени в рамките на решението по собственическите претенции. Ревандикационният иск е отхвърлен, тъй като макар ищцата да е придобила процесната ? ид.ч., е престанала да бъде неин собственик въз основа на постановление от 28.09.1965 г. на съдия-изпълнител при КНС по изп.дело № 184/1965 г., вписано в Н. при КНС на 1.12.1965 г. под № 1* т.ІІІ.
Наведените в касационната жалба и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК твърдения са за необоснованост, противоречие със закона и грубо нарушение на съдопроизводствените правила, поради:
отказа да е допусне откриване на производство по чл.154 ГПК /отм./ и тъй като съдът е следвало да отмени решението по чл.108 и чл.109 ЗС, а не да го обезсилва и да прекратява делото в тази част;
липса на законно основание да бъде продадена процесната ? ид.ч., поради което ответниците са се разпореждали с чужди идеални части и
липса на отговор кога и защо е отнет имота й, след като същия не е отчуждаван от общината и ищцата никога не е била длъжник по някакво изпълнително дело.
Същите твърдения се съдържат в приложената към жалбата обосновка, а в подаденото в изпълнение на процедурата по чл.285, ал.1 ГПК изложение доводите са, че въззивното решение е отказ от правосъдие, тъй като окръжният съд узаконява едно беззаконие, а именно лишаването от собственост, извършено по неясен начин и зад гърба на ищцата, с което са нарушени нейни основни права на гражданин, а това по същество представлява нарушение на материален и процесуален въпрос.
Посочените твърдения са свързани с касационните основания по чл.281, т.3 ГПК въз основа на които се проверява законосъобразността на въззивното решение при постановяване на решението по чл.290 и сл. ГПК, но са неотносими при преценка основанията за допускане на касационното обжалване. Последните са регламентирани в чл.280, ал.1 ГПК и наличието им се преценява спрямо посочен от касатора правен въпрос от значение за изхода на спора. В настоящия случай липсва формулиран правен въпрос, касаещ изводите на окръжния съд, а такъв не може да бъде уточнен и от посочените твърдения на касатора, с оглед на което липсва основание и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 16.04.2009 г., постановено по гр.д. № 58 по описа за 2009 г. на Окръжен съд- Ш.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
 
 

Scroll to Top