О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 159
Гр.София, 02.12.2008 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 538 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. “В” – В. В. А. , гр. В. срещу решение № 123/06.03.2008г., постановено по т.д. № 880/2007г. от Варненския окръжен съд, с което е отменено решение № 1999/18.06.2007г. по гр.д. № 2906/06г. на Варненския районен съд и е отхвърлен искът на Е. “В” – В. В. А. против “С” ЕООД, гр. В. с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД за сумата от 9544.66 лв., претендирана като неоснователно обогатяване в резултат на направени разходи при извършване на стопанска дейност от името на едноличния търговец за периода 01.05.2004г. – 31.08.2004г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на произнасянето от съда по съществен материалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС и който е от значение за точното прилагане на закона.
Ответникът “С”ЕООД оспорва жалбата и моли да не се допуска касационното обжалване, евентуално – въззивното решение да се остави в сила. Претендира разноските за касационното производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл.283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 от ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните е бил сключен договор за наем, прекратен по съгласие на наемодателя и наемателя, които са декларирали, че са уредени имуществените им отношения. Претенциите на наемодателя – касатор в настоящото производство, за извършени от него услуги на клиенти въз основа на продадени абонаментни карти за обслужване от автомивката, през времето, когато същата е ползвана от наемателя, за неплатени консумативни разходи, патентен данък, възнаграждения и осигуровки на работниците, са счетени за недоказани. Решаващият състав е изложил съображения, че извършваната търговска дейност е осъществявана от името на едноличния търговец, който е отчитал приходите и е разпореждал плащанията, а по отношение на консумативните разноски, същите е следвало да бъдат взети в предвид в подписаното споразумение при прекратяване на договора.
Касационните оплаквания изцяло са обосновани с неправилност на изводите на въззивния съд относно факта на ползване на отдадената под наем автомивка, а изложението на основанията по чл.280, ал.1 от ГПК представлява единствено възпроизвеждане на законовата разпоредба.
Допустимостта на касационното обжалване е визирана от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 от ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС на база на изложените от касатора твърдения и доводи в приложението към жалбата по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК или в самата касационна жалба, евентуално без посочване на конкретно твърдяната хипотеза, но при възможност за касационната инстанция да подведе фактическите и правните съображения на жалбоподателя под основанията на чл.280, ал.1, т.1 -3 от ГПК.
Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващата воля на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. В този смисъл, твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон.
Касаторът в настоящото производство не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с императивна норма или с трайно установила се съдебна практика, както и не е аргументирал значението на изложените в жалбата твърдения за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Бланкетното посочване на текста на чл.280, ал.1 от ГПК не се квалифицира като основание за касационно обжалване съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол с оглед на функциите на ВКС като инстанция по проверка за правилното прилагане на правото, а не фактите по конкретния спор.
Изложените от касатора оплаквания в жалбата не биха могли да се определят като твърдения за произнасяне по съществени правни въпроси, както и същите не са обвързани с аргументация за противоречивост със съдебна практика или за значимост за развитието на правната наука. Доводите за неправилност на въззивното решение не подлежат на преценка по реда на чл.288 от ГПК.
По тези съображения настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на постановеното въззивно решение.
Право на разноски за настоящото производство има ответникът по касационната жалба, но не са представени доказателства за направени такива, поради което не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 123/06.03.2008г., постановено по т.д. № 880/2007г. от Варненския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.