О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1590
София, 23.11.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1081 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на В. М. И. от гр. Т., чрез процесуалния му представител адв. М, против въззивното решение № 197 от 3 април 2009 г., постановено по в.гр.д. № 84 по описа на окръжния съд в гр. Д. за 2009 г. в частта му, с която е отменено решение № 114 от 10 декември 2008 г., постановено по гр.д. № 151 по описа на районния съд в гр. Т. за 2008 г. и вместо него касаторът е обявен за виновен за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, родителските права спрямо детето Д. , родено на 26 октомври 1995 г. са предоставени на майката В. Т. И., определен е режим на лични контакти между бащата и детето Д. и касаторът е осъден да заплаща за детето Д. месечна издръжка от 60 лева от влизането на решението в сила.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, защото съдът не е преценил дали е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака; неправилно са ценени свидетелските показания; не са обсъдени данни за живота на ответницата; различно са кредитирани показания на близки роднини на страните. В изложение към касационната жалба по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК се посочват оплаквания, които могат да се квалифицират като основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281 от ГПК (преповторени като цяло от касационната жалба), но изложение по смисъла на чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК се съдържа инкорпорирано в самата касационна жалба. Твърди се, че съдът се е произнесъл по значим материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС (чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК) – сочат се осем решения на ВКС и три постановления на пленума на ВС, решаван е противоречиво от съдилищата – изводите за виновното поведение на съпрузите са противоречиви в първоинстанционното и въззивното решение и разрешаването на въпроса е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – сочи се липса на преценка на всички доказателства по делото. Конкретни въпроси не са формулирани.
Ответницата В. Т. И. от гр. Д. не дава отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че дава вяра на показанията за физическо насилие върху съпругата, защото са подкрепени с писмени доказателства; не е разисквано поведение на съпругата, което не е въведено в исковата молба като брачно провинение; майката е по-пригодна да упражнява родителските права и има по-добри възпитателски качества, а и децата са станали свидетели на актовете на домашно насилие върху майката и големия син.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 от ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Според правилата на действащия съдопроизводствен ред, предпоставка за допускане на атакуваното решение до касационен контрол е поставяне на въпрос, който е разрешен от въззивния съд и чието разрешаване по различен начин би имало решаващо значение за изхода на спора, като този въпрос има принципно значение не само за конкретния случай, но и за правосъдието изобщо. Едва след поставянето на подобен въпрос за касационния съд е открита възможността да извърши преценката за това дали този въпрос е разрешен от въззивния съд съобразно критериите за допускане на касационния контрол по смисъла на чл. 280 ал. 1 от ГПК. Извличането на значимия в посочения смисъл въпрос от текста на касационната жалба или изложението към нея, или евентуално от съпоставката на оплакванията на касатора с представената съдебна практика, е недопустимо, тъй като касаторът е длъжен да съобрази всички изисквания на закона предвид производството по допускане на въззивното решение до касационен контрол, а извличането на подобен въпрос би нарушило основния принцип за диспозитивност на гражданския процес и би поставило страните в неравностойно положение. Следва още да се посочи, че недоволството на касатора от изводите и констатациите на съда, не е основание за допускане до касационен контрол.
Изложението в процесния случай не успява да изпълни функцията си да постави проблем, който да следва да бъде съобразяван с критериите на чл. 280 ал. 1 от ГПК. Касаторът сочи като основание за допускане до касационен контрол всички основания по чл. 280 ал. 1 от ГПК. Не е ясно по кой проблем изводите на въззивния съд противоречат на цитираните и представени с касационната жалба решения на ВКС и постановления на пленума на ВС. Изложеното по т. 1 на ал. 1 на чл. 280 отново преповтаря основанията за касационно обжалване и представляват оплакванията на касатора срещу изводите на съда по представените доказателства. На второ място, по който и да е въпрос (а в случая такъв изобщо липсва) противоречивото му разрешаване не може да се търси в рамките на инстанционното производство, както е посочил касаторът. Противоречиво разрешаване може да има по същия спорен проблем, но винаги в рамките на различни съдебни спорове и то по влезли в сила съдебни решения. Ето защо твърденията на касатора в този аспект изобщо не могат да се подведат под хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК. Най-сетне, уеднаквяването на съдебната практика е целта изобщо на касационното производство. Ако е налице съдебна практика, която има нужда от уеднаквяване, както твърди касаторът във връзка с чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК, то или основанието за допускането до касационен контрол би било друго (вероятно това по т. 2) или тази практика е необходимо да бъде изоставена, преодоляна или изменена и осъвременена, но подобни твърдения липсват в касационната жалба. Всъщност касаторът отново сочи възраженията си срещу констатациите и фактическите изводи на въззивния съд. В заключение, тъй като касаторът не е успял да формулира въпрос, който да бъде поставен на разглеждане по критериите на чл. 280 ал. 1 от ГПК, то касационното обжалване не следва да се допуска.
Ответницата В. Т. И. не претендира разноски на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, а и доказателства за сторени такива пред касационния съд не се представят, поради което съдът не присъжда разноски.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 197 от 3 април 2009 г., постановено по в.гр.д. № 84 по описа на окръжния съд в гр. Д. за 2009 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: