ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1591
София, 23.11. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 1154 по описа за 2009г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на гл.юрисконсулт Б. като процесуален представител на А. “М” София срещу въззивното решение на Софийския градски съд от 20.ІІІ.2009г. по в.гр.д. № 2113/2008г.
Ответникът по касационната жалба Д. М. Д. от гр. Р. е заел становище за недопускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда в атакувания акт преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение Софийският градски съд е отменил решението на Софийския РС от 21.ІІІ.2008г. по гр.д. № 17450/2007г. в отхвърлителните му части по исковете с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ и вместо него е постановил друго, с което е признал за незаконно и отменил уволнението на Д. Д. със заповед № 2994/30.V.2007г., възстановил е същия на длъжността “главен митнически специалист” в РМД Р. и е оставил в сила първоинстанционното решение в отхвърлителната му част по иска с правно основание чл.344 ал.1 т.3 от КТ.
Въззивният съд е приел, че уволнението е незаконно, тъй като не е съобразено с разпоредбата на чл.333 ал.1 от КТ. Работодателят предприел действия във връзка със спазването на процедурата по чл.333 от КТ, като на 14.ІІІ.2007г. е издадено решение на ТЕЛК Р. , според което ищецът не страда от ИБС и диабет.волнението, обаче, е извършено преди влизането на това решение в сила, без работодателя да изчака резултатът от обжалването му от ищеца, а той се изразява в отмяната му и приемането, че Д. страда от посочените болести.
Относно допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че въззивния съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос – закрилата по чл.333 от КТ – в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата, обективирана в три представени решения на състави на ВКС.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По силата на чл.280 ал.1 от сега действащия ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно, и такова се допуска на въззивно решение, в което съдът се е произнесъл по процесуалноправен или материалноправен въпрос от съществено значение за спора по делото, който е решен в противоречие с практиката на ВКС или е решаван противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
В разглеждания случай с представените съдебни актове касаторът не е установил наличието на противоречие с практиката на ВКС, каквато по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК е само задължителната, но не и казуалната, нито противоречива практика на съдилищата по поставения материалноправен въпрос /макар и в общ план, а не конкретния произнесен от въззивния съд, отнасящ се до значението за законността на уволнението на влизането в сила на решението на ТЕЛК по чл.333 ал.2 от КТ/. В решението по гр.д. № 1147/1998г. на ВКС ІІІ ГО е прието, че работодателят е задължен да събере предварителна информация за заболяванията по чл.1 от Наредба № 5/1987г., но без да му е представена от работника /служителя/ медицинска документация той няма задължение да му извършва медицински изследвания. Според решението по гр.д. № 1514/2000г. на ВКС ІІІ ГО предварителната закрила по чл.333 от КТ трябва да бъде осъществена до датата на връчване на заповедта за уволнение, а според решението по гр.д. № 2750/2001г. на ВКС ІІІ ГО последиците по чл.344 ал.3 от КТ не настъпват, когато работодателят е изпълнил задължението по чл.1 ал.2 от Наредба № 5/1987г. и работникът писмено декларира пред него, че не страда от заболяване, обуславящо правото му на закрила при уволнение.
Изложените съображения налагат извод, че касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да се допуска.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК на касатора не се следват разноски.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския градски съд, ІІ-А въззивно отделение, от 20.ІІІ.2009г. по гр.д. № 2113/2008г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: