ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1592
София, 23.11. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 1212 по описа за 2009г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат И като процесуален представител на Р. Ц. Д. от гр. П. срещу въззивното решение на П. окръжен съд от 24.ІІІ.2009г. по в.гр.д. № 40/2009г., с което е оставено в сила решението на П. РС от 25.VІІ.2008г. по гр.д. № 4027/2008г. в частите му, с които е прието, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака между страните имат и двамата съпрузи и е отхвърлено искането на Д. да й се предостави ползването на жилище на ул.”Р” Бл.95 вх. Б ет.1 ап.27 в гр. П..
Ответникът по касационната жалба С. Е. Д. от гр. П. не е заявил становище пред настоящата инстанция. Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан в атакувания акт преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
За да постанови атакуваното въззивно решение ПОС е приел въз основа на показания на св. Б, че и двамата съпрузи имат вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака помежду им. Съпругът проявявал чрезмерна ревност спрямо съпругата си, но и последната не положима дължимата грижа да опита да заздрави брака, когато това още е било възможно – ответникът бил склонен на това, той правил опити, даже щял да й разреши да пуши в семейното жилище. Относно претенцията за ползване на семейното жилище съдът е приел, че такъв характер има само жилището на ул.”М” в гр. П., но не и претендираното от ищцата такова на ул.”Р”, с оглед на което то не може да й се предостави на основание чл.107 от СК.
В изложението на касаторката по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК относно допускането на касационното обжалване се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправен и процесуалноправен въпроси. В тази връзка са изложени съображения, че постановеното решение е в противоречие със съдебната практика, като въпросът за вината е изведен от това, че в помирителния срок страните не са постигнали споразумение за запазване на брака, че изводът елиминира изцяло съдебното дирене и събраните доказателства, които не са преценени по отделно и в съвкупност, установяващи непрекъснатите компромиси от страна на ищцата в продължение на 27 години, за да продължи брака. Твърди се, че правилното решение е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
При тези обстоятелства настоящата инстанция намира, че не са налице предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. По сега действащия ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо само при наличието на предвидените в посочената разпоредба условия. Първото и общо такова е посочване на материалноправния или процесуалноправния въпрос от значение за изхода на спора по делото, а допълнителното условие е посочване дали този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС или на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
В разглеждания случай релевираният от касаторката в изложението въпрос, който според нея е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, е за допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в непреценка изцяло на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност. Основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК е налице при липса на практика по релевирания процесуалноправен въпрос /в случая/, или когато тази практика следва да бъде изоставена, тъй като не е в съответствие със смисъла на закона, или когато законът е непълен или неясен и точното му прилагане налага неговото тълкуване. В случая касаторката не твърди, а и не е налице, нито една от посочените хипотези. По приложението на чл.188 от ГПК /отм./ има трайна и непротиворечива практика, която според настоящият състав не се налага да бъде променяна, а и разпоредбата е ясна и пълна и допускането на касационно обжалване по нея няма да допринесе за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Ето защо касационно обжалване не следва да се допуска.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на П. окръжен съд, ІІ-ри състав, от 24.ІІІ.2009г. по гр.д. № 40/2009г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: