О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 16
София, 10.01.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми януари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №2/2018 година.
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, вх.№2335/30.6.2017 г., подадена от адв. А. Т. – процесуален представител на ищеца Етажна собственост на сграда С – „Р. х.“ от А. к. „Т. к.“ – [населено място], област Б., срещу въззивно определение №3103/05.6.2017 г. по ч.гр.д.№170/2017 г по описа на Благоевградския окръжен съд, с което е изменено определение №1770/29.3.2017 г. по гр.д.№170/2017 г. по описа на Благоевградския окръжен съд, в частта за разноските и „Т. к.“ – [населено място], област Б., е осъдено да заплати М. П. Ш. и Д. С. Ш., и двамата граждани на В., деловодни разноски в размер на 821,45 лева.
Въззивната инстанция е приела, че „по делото е представено пълномощно, договор за правно обслужване и списък на разноските, от които е видно, че ответниците по гр. д. № 620/ 2016 г. по описа на РС – Разлог, са представлявани от адвокат, на който е заплатено възнаграждение за това, чийто размер е 821.45 лв. с ДДС, видно от фактура № 9655/ 11.08.2016 г., което обуславя основателност на молбата до този размер. Остатъкът до претендирания – 1056.15 лв., липсват доказателства за плащането му, което не се установява и от представените отчет по сметка.“
Срещу определението на въззивната инстанция по чл.248 ГПК е подадена частна жалба, вх.№2335/30.6.2017 г. от адв. А. Т. – процесуален представител на ищеца Етажна собственост на сграда С – „Р. х.“ от А. к. „Т. к.“ – [населено място], област Б., с оплаквания за незаконосъобразност. Твърди се, че неправилно въззивната инстанция е присъдила разноски на ответниците по исковата молба за първоинстанционното производство, след като такива не са поискани и присъждани от районния съд.
Ответниците по частната жалба М. П. Ш. и Д. С. Ш., и двамата граждани на В., са депозирали отговор по смисъла на чл.276 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната жалба и взе предвид отговора на ответниците в настоящото производство намира следното:
Частната жалба е подадена в законния срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения:
Изводите на Благоевградския окръжен съд са правилни относно присъждането на разноски за първата инстанция. Пред районния съд са поискани и представени доказателства за извършени разноски от ответниците по исковата молба, но произнасяне по това искане не е налице, тъй като резултатът пред тази инстанция не е бил в полза на ответниците по исковата молба досежно международната подсъдност на спора. Поради това тези разноски могат да бъдат поискани от въззивните частни жалбоподатели(ответници по исковата молба) във въззивното производство. В обжалвания пред ВКС съдебен акт, постановен по реда на чл.248 ГПК, окръжният съд е присъдил именно тези разноски.
Неоснователни са оплакванията на частния жалбоподател, че не е ясно, кой е извършил присъдените от въззивната инстанция разноски. От представения договор от 26.4.2016 г. за правна защита и съдействие между ответниците по исковата молба и адвокатското дружество, фактурата, отчета по сметка в [фирма] и банковото извлечение е видно, че заплащането на сумите е по посочената фактура, в която са вписани имената на ответниците в настоящото производство.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №3101/05.6.2017 г. по гр.д.№170/2017 г. по описа на Благоевградския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: