3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 16
София, 14.01.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на единадесети януари през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 906/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение № 2283 от 27.09.2012 г., постановено по в. ч. гр. д. № 951/2012 г. на Русенски окръжен съд. Определението е обжалвано в частта, с която е отменено разпореждане, инкорпорирано в заповед № 2704/01.06.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, издадена в производството по ч. гр. д. № 4179/2012 г. на Русенски районен съд, и вместо това е оставена без уважение молбата на [фирма] за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу солидарните длъжници Г. П. И., П. Г. И. и М. А. И. за плащане на сумите 11 888.51 лв. – просрочена главница по договор за банков кредит, 2 094.17 лв. – възнаградителна лихва за периода 08.02.2011 г. – 08.03.2012 г., 298.48 лв. – просрочена лихва за периода 08.02.2011 г. – 29.05.2012 г., и 88.14 лв. – неустойка, ведно със законните лихви върху главницата от 31.05.2012 г. до окончателното плащане и разноски за заповедното производство, като е обезсилен издаденият в полза на заявителя изпълнителен лист.
Частният жалбоподател моли въззивното определение да бъде отменено като неправилно по съображения, изложени в жалбата. Допускането на касационно обжалване обосновава с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответниците по частната касационна жалба Г. П. И., П. Г. И. и М. А. И., всички от [населено място], не заявяват становища в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, приема следното :
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, но е процесуално недопустима.
Определенията на въззивните съдилища, които могат да бъдат обжалвани с частна жалба пред Върховния касационен съд, са посочени лимитивно в разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 и т.2 ГПК. На касационно обжалване с частна жалба подлежат само определенията, с които се оставят без уважение частни жалби срещу първоинстанционни определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото /т.1/, както и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие /т.2/. Извън посочените хипотези, определенията на въззивните съдилища могат да бъдат атакувани с частна жалба пред Върховния касационен съд на основание чл.274, ал.2 ГПК само в случаите, когато са постановени за пръв път от въззивен съд и отговарят на изискванията на чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
С обжалваното определение Русенски окръжен съд се е произнесъл като въззивна инстанция по частна жалба, подадена на основание чл.419, ал.1 във вр. с ал.2 ГПК от длъжниците в заповедното производство, срещу постановеното от Русенски районен съд разпореждане за незабавно изпълнение на парично задължение, предмет на издадена въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК заповед за изпълнение. В рамките на правомощията си по чл.419, ал.2 ГПК въззивният съд е упражнил инстанционен контрол върху разпореждането за незабавно изпълнение като е отменил същото и е оставил без уважение молбата на заявителя за допускане на незабавно изпълнение /посочвайки непрецизно – с оглед обявената в чл.413, ал.1 ГПК необжалваемост на самата заповед за изпълнение, че оставя без уважение молбата/заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение/. Определението по чл.419 ГПК, с което въззивният съд се произнася по частна жалба на длъжника срещу разпореждането за незабавно изпълнение, не попада сред подлежащите на касационен контрол въззивни актове по чл.274, ал.3 от ГПК, тъй като не прегражда по-нататъшното развитие на заповедното производство и не разрешава материалноправен спор за съществуване на претендираното в заповедното производство парично вземане. Правните последици на определението по чл.419 ГПК са относими единствено към изпълнението на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, поради което същото не може да бъде обект на касационно обжалване от страна на Върховния касационен съд по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
По изложените съображения, като се присъединява към преобладаващото в Търговска колегия на ВКС становище за недопустимост на касационното обжалване на въззивните определения по чл.419 ГПК, настоящият състав на ВКС приема, че насочената срещу необжалваем съдебен акт частната касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Предвид обстоятелството, че с настоящото определение само се констатира обжалването на съдебен акт, който не подлежи на касационен контрол, а не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, определението е окончателно и не подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу частта от определение № 2283 от 27.09.2012 г. по в. ч. гр. д. № 951/2012 г. на Русенски окръжен съд, с която след отмяна на разпореждане, инкорпорирано в заповед № 2704/01.06.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, издадена в производството по ч. гр. д. № 4179/2012 г. на Русенски районен съд, е оставена без уважение молбата на [фирма] за допускане на незабавно изпълнение на отразеното в заповедта парично вземане към солидарните длъжници Г. П. И., П. Г. И. и М. А. И. и е обезсилен издаденият в полза на [фирма] изпълнителен лист.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :