4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 16
София, 10.01.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на девети януари през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 4204/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. М. М. от [населено място] срещу определение № 1754 от 29.07.2013 г. по т. д. № 2354/2012 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото определение са оставени без уважение молбата на И. М. за допълване по реда на чл.248 ГПК на постановеното по т. д. № 2354/2012 г. въззивно решение от 28.03.2013 г. в частта за разноските чрез присъждане на адвокатско възнаграждение за производството пред въззивната инстанция и без разглеждане молбата на И. М. за присъждане по реда на чл.248 ГПК на адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство по гр. д. № 1033/2011 г. на Софийски градски съд.
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като поддържа доводи за неговата неправилност поради нарушение на закона – чл.78, ал.1 ГПК и чл.36, ал.4 ЗА.
В писмен отговор по чл.276, ал.1 ГПК ответникът [фирма] – [населено място], изразява становище за недопустимост на частната жалба поради липса на изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, а при условията на евентуалност излага съображения за нейната неоснователност.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Неоснователен е доводът на ответника за недопустимост на жалбата поради непредставяне на изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Според указанията в т.24 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС жалбата подлежи на разглеждане по реда на чл.274, ал.2 ГПК и произнасянето по нея не е обвързано с основанията по чл.280, ал.1 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да остави без разглеждане молбата на И. М. за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по гр. д. № 1033/2011 г. на Софийски градски съд, Софийски апелативен съд е приел, че молбата е процесуално недопустима, тъй като разноските не са поискани и доказани до приключване на делото пред първата инстанция. Въззивният съд се е мотивирал с аргументи, че след като искането за разноски не е направено пред първата инстанция най-късно до изтичане на срока по чл.248, ал.1 ГПК, правото на разноски за първоинстанционното производство е преклудирано и не може да бъде упражнено за пръв път пред въззивната инстанция.
Неоснователността на молбата за присъждане на адвокатско възнаграждение за въззивното производство е мотивирана с липсата на доказателства за реално изплащане на възнаграждението, уговорено в представения по делото договор за правна помощ и съдействие. Въззивният съдебен състав е съобразил, че в договора не е удостоверено възнаграждението да е заплатено в брой, поради което е счел, че договорът не може да служи като разписка за доказване на плащането. Позовал се е и на отсъствието на банкови документи, доказващи изплащане на възнаграждението чрез банков превод. Д. на молителя, че разноските за адвокатско възнаграждение са доказани с представения списък по чл.80 ГПК, е преценен като неоснователен. Изложени са съображения, че списъкът по чл.80 ГПК е предназначен да внесе определеност в претенциите на страните за разноски и не съставлява доказателство за извършване на разноските.
Обжалваното определение е правилно.
Отговорността на страните за разноски по чл.78 ГПК е функционално обусловена от изхода на спора. Поради това разпоредбата на чл.81 ГПК предвижда, че с оглед изхода на спора съдът се произнася и по исканията на страните за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. Граматическото и систематично тълкуване на разпоредбите на чл.78 ГПК и чл.81 ГПК води до категоричен извод, че за да бъдат присъдени, разноските трябва да бъдат поискани от страните пред инстанцията, за производството пред която са направени. Искането за разноски следва да бъде заявено най-късно до приключване на устните състезания в съответната инстанция, тъй като само в този случай съдът може да съобрази и да разпредели разноските по правилата на чл.78 ГПК с акта, с който разрешава спора по същество или прекратява производството по делото. Заявяването на искането за разноски до приключване на устните състезания е условие за присъждане на разноски и в хипотезата на чл.248 ГПК, в която съдът се произнася по разноските с допълнителен акт.
До приключване на устните състезания по гр. д. № 1033/2011 г. ответникът – сега частен жалбоподател, не е сезирал Софийски градски съд с искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство. Вследствие на този пропуск правото на разноски за адвокатско възнаграждение за първата инстанция е преклудирано. При тези обстоятелства въззивният съд е достигнал до законосъобразен извод, че заявеното за пръв път пред него искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за производството пред Софийски градски съд е процесуално недопустимо и не подлежи на разглеждане.
Законосъобразен е и изводът за неоснователност на искането за присъждане на адвокатско възнаграждение за производството пред Софийски апелативен съд.
Според задължителните указания в Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС – т.1, съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат тогава, когато страната е заплатила възнаграждението. В съобразителната част на решението е прието, че за да бъде присъдено възнаграждението, страната трябва да е доказала реалното му заплащане на процесуалния си представител; в зависимост от уговорения в договора за правна помощ и съдействие начин на плащане – в брой или по банков път, заплащането на възнаграждението се доказва или чрез вписване на направеното плащане в самия договор, който има характер на разписка, или с представяне на доказателства за извършен банков превод. Изразено е становище, че изводът за присъждане само на реално платените разноски за адвокатско възнаграждение не противоречи на чл.36, ал.4 от Закона за адвокатурата, който предвижда отлагане на заплащането на адвокатското възнаграждение до приключване на делото в зависимост от неговия изход по договаряне на страната и нейния процесуален представител, но не предпоставя разширително тълкуване на разпоредбата на чл.78 ГПК.
В първоинстанционното производство е представен договор за правна помощ и съдействие, сключен между частния жалбоподател и адв. Е. П., с който е уговорено адвокатско възнаграждение за защита и представителство по делото „в минималния размер, съгласно Наредба № 1 на ВАС”. Договорът не съдържа нито конкретни уговорки относно срока и начина на плащане на възнаграждението /включително такива за обвързване на плащането с резултата от делото/, нито отбелязване за плащане в брой на част или на цялото възнаграждение. Не са представени и доказателства възнаграждението да е преведено на процесуалния представител по банков път до приключване на устните състезания във въззивното производство. При отсъствие на доказателства за плащане на възнаграждението въззивният съд правилно е преценил, че няма законово основание възнаграждението да бъде присъдено на страната под формата на разноски по чл.78 ГПК. Така възприетото разрешение съответства и на задължителните указания в Тълкувателно решение № 1/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, обуславящи присъждането на адвокатско възнаграждение от представянето на доказателства за реалното му плащане, в т. ч. и в хипотезата на чл.36, ал.4 ЗА, на която се позовава частният жалбоподател.
Не намира опора в закона доводът на жалбоподателя, че извършването на разноски за адвокатско възнаграждение е доказано с представения пред въззивната инстанция списък на разноските по чл.80 ГПК. Законът не придава на списъка по чл.80 ГПК значението на доказателство за извършване на вписаните от страната разноски. Предназначението на списъка е да внесе яснота относно вида и размера на направените пред съответната инстанция разноски и да служи като предпоставка за упражняване на признатото в чл.248 ГПК право на страната да иска изменение на решението в частта за разноските. Обстоятелството, че частният жалбоподател е представил списък на разноските по чл.80 ГПК, е без значение за основателността на претенцията за адвокатско възнаграждение, след като фактът на плащане на възнаграждението не е установен с необходимите доказателства.
По изложените съображения обжалваното определение по т. д. № 2354/2012 г. на Софийски апелативен съд следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1754 от 29.07.2013 г. по т. д. № 2354/2012 г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :