2
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 16
гр. София, 08.01.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 07 януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело 3623 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от пълномощника на М. Г. В. в качеството си на [фирма]-гр.София срещу определение № 2284 /18.08.2015 г. по ч.гр.д. №2846/2015 на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 160/13.05.2015 г. по т.д. №8/2015 на ОС-София за прекратяване на производството по иска по чл.19 ал.3 ЗЗД на жалбоподателката срещу [фирма] за обявяване за окончателен на предварителен договор за покупко-продажба на полуремарке сключен на 15.01.2010 г..
Ответникът по частната касационна жалба не изпраща отговор на същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е в законовия срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното определение, с което е потвърдено определение № 160/13.05.2015 г. по т.д. №8/2015 на ОС-София за прекратяване на производството по иска по чл.19 ал.3 ЗЗД на жалбоподателката срещу [фирма] за обявяване за окончателен на предварителен договор за покупко-продажба на полуремарке сключен на 15.01.2010 г., съставът на въззивния съд се е позовал на обстоятелството, че от страна на същия ищец е предявен насрещен по иск т.д. № 190/2014 на ОС-София срещу същия ответник с идентичен предмет и основание: обявяване за окончателен на предварителен договор за покупко-продажба на полуремарке сключен на 15.01.2010 г.. Това е станало известно на първоинстанционния съд при служебна констатация и самият факт на предявяването на този иск не се оспорва от страна на настоящият частен жалбоподател-ищец и по двата иска. При това положение, съдът е счел,че е налице т.н. отвод за висящ правен спор-хипотезата на чл.126 ал.1 ГПК , поради което и по-късно заведеното дело по идентичен спор следва да бъде прекратено.
В изложение на основанията за допускане до касация е формулирани като правни въпроси обуславящи изхода по спора: налице ли са обективен и субективен идентитет между делата при положение,че по висящия спор по по-рано предявения иск, освен ищеца М. Г. В. в качеството си на [фирма] фигурират още двама съищци и че цената на този иск по чл.19 ал.3 ЗЗД се различавала от тази на по-късно предявения, производството по който е прекратено на основание чл.126 ал.1 ГПК и дали следва да се счита за редовнопредявен иск отправяне само на бланкетно изявление за това.
Така формулирани, и двата въпроса са фактически, а не правни, тъй като се основават на наведени от страната твърдения за факти, които засягат само конретния случай/ наличие по висящия спор на още двама съищци наред с частния жалбоподател, различна цена на двата иска по чл.19 ал.3 ЗЗД и бланкетно предявяване на насрещен иск по висящото дело/. В случая липсва прецизно формулиран правен по своята същност въпрос, който да се свежда до съдържанието на общозадължителна правна норма, а така формулираните въпроси биха имали различни отговори в зависимост от установената фактическа обстановка по конретното дело. Липсата на правен въпрос възпрепятства допускане на касация.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение счита, че липсват основания за допускане до касационно обжалване, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2284 /18.08.2015 г. по ч.гр.д. №2846/2015 на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.