О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 16
гр. София, 10.01.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на пети януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 2866 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Подадена е частна касационна жалба от [община], чрез процесуалния представител адв. Г. Г. против определение № 2948/20.09.2017г. по ч.гр.д. № 3877/2017г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено определение от14.06.2017г. по т.д. № 765/2016г. на СГС, ТО,VI-11 с-в за прекратяване на производството по предявения обратен иск от общината срещу ДФ „Земеделие“ и за изпращане на делото за разглеждане от Административен съд – Стара Загора.
В частната касационна жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Частният касатор счита, че след като на осн. чл.27, ал.6 ЗПЗП фондът може да се снабди със заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.418 ГПК за недължимо платени или надплатени суми по този закон, то законодателно е преценено, че отношенията между ДФ „Земеделие“ и бенифициентите се решават по гражданскоправен ред. Договорът за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ е сключен преди приемане на ЗУСЕСИФ, когато не е съществувал институтът на административния договор. С приемането на посочения закон не се променя характерът и бъдещите съдебни спорове във връзка с тях следва да се уредят по гражданскоправен път на осн. §10, ал.3 ПЗР на ЗУСЕСИФ. В самият ЗУСЕСИФ са разграничени правоотношенията по двата програмни периода 2007-2013г. и 2014г.-2020г. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото на гражданския съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отделение, намира следното:
Частната жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.3 ГПК.
С обжалваното определение въззивният съд е приел, че производството пред гражданския съд по предявения от [община] като ответник по т.д. № 765/2016г. на СГС, ТО,VI-11 обратен иск срещу привлеченото на страната на ответника трето лице-помагач – ДФ“Земеделие“ е недопустимо, тъй като подаването му е станало след влизане в сила на ЗУСЕСИФ / обн. в ДВ бр.101 от 22.12.2015г./, поради което и производството не се явява заварено от закона. Същото не може на осн. §10, ал.1 ПЗР на ЗУСЕСИФ да се довърши по досегашния гражданскоправен ред. По силата на изрична законова норма компетентен да разгледа спора е административния съд. Поради което САС е потвърдил определението на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по обратния иск и за изпращането му за разглеждане от Административен съд – Стара Загора.
След преценка на доводите на касатора в частната касационна жалба и изложението към нея, ВКС намира, че въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
На основание чл.274, ал.3 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК преди да пристъпи към разглеждане на частната касационна жалба по същество, ВКС се произнася дали са налице изчерпателно изброените от законодателя общо и допълнителни основания за допускането й до касационен контрол. В настоящия случай частният касатор формулира следните правни въпроси: 1/На административен или граждански съд са подсъдни делата с предмет парични претенции по Програма за развитие на селските райони / 2007г.-2013г./ ?; 2/ По административен или по граждански ред следва да се разглеждат спорове по правоотношения възникнали със сключване на договори по Програма за развитие на селските райони / 2007г.-2013г./ преди влизането в сила на ЗУСЕСИФ? Въпросите са въведени при позоваване на селективен критерий за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК / редакция до ДВ бр.86/2017г./ по първи въпрос с оглед противоречие със задължителна практика на ВКС, обективирана в Решение № 180/23.12.2010г. по т.д. № 113/2010г. на ВКС, II т.о., Определение № 241/15.03.2016г. по т.д. № 1503/2015г. на ВКС, I т.о. и Определение №331/15.04.2016г. по т.д. № 2486/2015г. на ВКС, I т.о. и по втори въпрос – допълнителен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – тъй като същият е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Касаторът се позовава и на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК / редакция до ДВ бр.86/2017г./ – противоречиво разрешаване от съдилищата на поставените въпроси предвид противоречие между обжалваното въззивно решение и решение № 576/29.03.2016г. по т.д. № 2286/2015г. на САС.
Настоящият състав на ВКС намира, че въведените от частния касатор въпроси не отговарят на изискването по чл.280, ал.1 ГПК спрямо общия критерий за селекция на частната касационна жалба. В обжалваното определение въззивният съд не е изградил крайните си правни изводи въз основа на доводи за това по каква програма и за кой период са възникнали правоотношенията между страните по обратния иск. Основното съображение на решаващия съд е относно момента на завеждане на иска, който според него се явява определящ за приложение на правилата относно процесуалния ред за разглеждане на спора, доколкото нормата на §10, ал.1 ПЗР на ЗУСЕСИФ касае само образувани до 25.12.2015г. искови производства, а това по обратния иск на общината е образувано на 31.03.2016г. Не са налице и допълнителните критерии по чл.280, ал.1, т.1 ГПК /редакция до ДВ бр.86/2017г./ и чл.280, ал.1, т.2 ГПК . Цитираното от частния касатор решение по т.д.№ 113/2010г. на ВКС , II т.о. е постановено по спор при различна фактическа обстановка – производството по обратния иск е било образувано далеч преди приемане на ЗУСЕСИФ и влизането му в сила. И двете определения по т.д. № 1503/2015г. на ВКС, I т.о. и по т.д. № 2486/2015г. на ВКС, I т.о., освен че също разглеждат хипотеза на заведени преди влизане в сила на ЗУСЕСИФ искове не представляват и задължителна съдебна практика според разясненията по т.2 ТР №1/2009г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС , тъй като са постановени по реда на чл.288 ГПК. Във връзка с позоваването на решение № 576/29.03.2016г. по т.д.№ 2282/2015г. на САС частният касатор не представя доказателства за влизане в сила на последното, а след извършена служебна справка на интернет страницата на САС е видно, че този акт е постановен по въззивна жалба срещу решение от 12.02.2015 г. на СГС, І-16 състав по гр.д. 6097/13 г., т.е. отново по заварен от ЗУСЕСИФ спор.
Гореизложеното налага извод за недопускане на касационно обжалване на частната касационна жалба.
Водим от което, състав на Върховен касационен съд, Първо отделение на ТК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2948/20.09.2017г. по ч.гр.д. № 3877/2017г. на Софийски апелативен съд в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: